Храната на бедните

Епиграми - Стихотворения - Басни

Дончо Маджаров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здрава, без забележки по текста. С автограф и посвещение от автора.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Сафо
Град на издаване:: Ловеч
Година:: 2012 г.
Език:: Български
Страници:: 32
Корици:: Меки
Художник:: Веселин Маринов
Категория:: Хумор и сатира
Ширина (мм):: 100
Височина (мм):: 150
ISBN:: 978-954-784-285-7

"За ниско кръвно - пийте вино, за високо - гроздова ракия... Едно въпросче, медицино, а вода кога да пием? " "Това било човешкият живот, значи! : Докато на един му се смее, на друг - да му се плаче..." "Ловешкият Радой Ралин" - така наричат поета-сатирик Дончо Маджаров. Той продаваше своите малки книжки по пазари и кафенета, като разсмиваше хората с чудноватите си стихове. Дончо Маджаров е лежал в психоболница заради стихове срещу Тодор Живков през 70-те години. Инженерът-поет е роден на 21 юни 1946 г. в град Угърчин, Ловешка област.Завършил е ТМЕТ - Ловеч и ВМЕИ Габрово. Член е на дружеството на писателите в Ловеч. Започва да пише стихотворения още като ученик. Негови творби са публикувани в централния и местния печат. Участва в литературни сборници. Неговите книги със заглавия като "Свински грип", "Ваза с гербери" и "За смях и срам" будеха у мнозина насмешка, пък и характерът му не бе лесен. "Животът ме направи сприхав и отчаян - странно, по независещи от мен причини. Едничкото, което ме изкарва от равновесие, е комунистическото поведение и най-вече мислене...", пише той за себе си. Друга негова епиграма звучи така: "Малко брашно - много трици пускат наште политици" Книгите му, на брой близо 40, за мнозина бяха подарък, който ръчка чувството им за хумор. Някои от тях са: "Кураж за двама", "Кръста си нося", "По първи петли", "Капка слънце", "Бог е любов", "Свят като цвят", "Слова като павета", "Синеокият светец", "Човек зад борда". Дончо Маджаров четеше стихове в среднощни програми по БНР и радио "Свободна Европа". Членуваше в клуб "По първи петли".

Ключови думи: храната, бедните, Дончо, Маджаров