Спирка на хоризонта

За първи път на български

Ерих Мария Ремарк

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Делакорт
Град на издаване:: София
Година:: 1998 г.
Език:: Български
Страници:: 256
Корици:: Меки
Преводач:: от немски Диана Диманова
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 15
ISBN:: 9548415437

Само кредото на сноба ли? Бележки към "Спирка на хоризонта" Романът "Спирка на хоризонта" е публикуван за пръв път в периода 1927/28 година като поредица в берлинското списание "Спорт в картина", и е доведеното дете на представата за Ремарк, а заедно с това и на международното тълкуване на автора. Докато останалите романи на Ремарк са превеждани поне на пет езика още приживе, а и след смъртта му, настоящето издание е първата публикация на романа като книга изобщо. От гледна точка на издателите, романът е пропуснат. Причините сигурно не се крият в това, че издателството Улщайн след публикуване на "На западния фронт нищо ново" се било опитало, според слуховете, да спре първата книга "Мансардата на бляновете" като изкупило цялото издание, и точно конкурентът Хугенберг го публикувал в списанието "Спорт в картина". Освен това издателството получило заедно с правата за "На западния фронт нищо ново" през 1926 година, и правата за "Спирка на хоризонта" без да се възползва от тях. По-скоро "Спирка на хоризонта" е била прекалено далечна от новия имидж на Ремарк, създаден от концерна Улщайн специално за "На западния фронт нищо ново": един измъчван от депресии прост войник, а не професионален писател, който чрез написването на книгата е успял да преодолее и преработи военните си преживявания. За разлика от първия му роман "Мансардата на бляновете", романът за автопилота и човека на живота Кай не е бил предмет на нападки срещу Ремарк в дискусията около "На западния фронт нищо ново", не пропускаща да го оклевети, въпреки че самият текст би дал добър "материал" на националистическите и национал-социалистически врагове на автора и книгата му за войната. Самият автор също не взима отношение към своя роман, не го споменава нито в писмата си, нито в дневниците си. Дали това късно мълчание на автора след "На западния фронт нищо ново" трябва да се разбира като оценка за качеството? Значението, което има "Спирка на хоризонта" за по-нататъшното творчество на Ремарк, се изяснява от няколко аспекта. Хронологично романът се намира между втория му, непубликуван приживе роман "Там", и световния му успех с "На западния фронт нищо ново". Наред с войната, изгнаничеството, подтисничеството, автомобилният състезател, заобиколен с Ясени, е лайтмотив в творчеството на Ремарк. Изследователите също почти не са се занимавали със "Спирка на хоризонта", освен така нареченото "пречупване" в творчеството му между ранните му творби и "основното му творчество" в "На западния фронт нищо ново". Критикът Алфред Антковяк, през призмата на "социалистическия реализъм" на бившата ГДР, пише за "Спирка на хоризонта" следното "Кредо на един сноб. Героите се движат в един лъжлив светски свят, в който келнери с фракове сервират подбрани ястия, а флиртът и автомобилният спорт са заместители на липсата на смисъл в живота. Спокойни и надути, те говорят за философия, но всичко се прави с цел да се дадат на читателя евтини рецепти за изкуството да се живее." Антковяк интерпретира романа като популярна украса на житейска философия, ориентирана към Шопенхауер и Ницше, на един Уилям Дитли и модерния за онова време Освалд Спенглер. Безспорно в ранните творби на Ремарк липсва житейска философия, но "Спирка на хоризонта" е роман на развитието, описанието, самооткриването на автомобилния пилот и "сноба" Кай, който се намира между три Ясени, които представят три различни начина на живот. Със смяната на главния редактор на списанието "Спорт в картина" Курт Дьори с доктор Конрад Елерт през 1926 година, се променя и цялостният му облик. Елерт е положил усилия да го превърне в претенциозно списание за култура, целящо възвишено общуване. Той успява да привлече автори като Роберт Валзер, Франц Теодор Чокор, Александър Лернерт-Холения, Херман Казак, Казимир Едиимид, Карл Федерн, Акселегебрехт, Карл Цукмайер, Роберт Музил, дори и Бертолд Брехт. А сред тях и Ерих Мария Ремарк. "Спирка на хоризонта" се публикува наред с най-новите романи на Ернст Вайс "Боетиус от Орламюнде" и "Кристина" на Ханс Якоб. В рамките на възвишеното общуване в периода 1927/28 година Ремарк се числи към каймака на литературната сцена на Ваймарската република. Чрез "Спорт в картина" той се свързва с литературните величия на своето време, а не едва след успеха си - "На западния фронт нищо ново". През 1928 година Ремарк сменя Елерт като отговорен редактор на списанието. Но по онова време вече делът на литература и изкуство е значително принизен. Ремарк достига най-високото стъпало от своята кариера, но се намира на потъващ кораб, що се отнася до творческите и литературни качества на списанието. Промяната на характера и стила на списанието срещат неодобрението на Ремарк, но явно не е успял да се наложи. В този момент той напуска потъващия кораб и през август същата година подписва договор с директния конкурент Улщайн за издаването на "На западния фронт нищо ново". Пет дни по-късно редакторът на "Спорт в картина" е уволнен. А романът "Спирка на хоризонта", както и всички публикации на Ремарк за "Спорт в картина", потъват в забвение след издаването на "На западния фронт нищо ново". С право или не, нека оставим самият читател да прецени.

Ключови думи: Спирка на хоризонта, Ерих Мария Ремарк