Анаграмата

Джон Дън

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Чисто нова. Нечетен екземпляр. Отлична обложка.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Обсидиан
Град на издаване:: София
Година:: 1999 г.
Език:: Български
Страници:: 100
Корици:: Твърди
Преводач:: Кристин Димитрова
Художник:: Николай Пекарев
Категория:: Поезия
Дебелина (мм):: 10
ISBN:: 9548240742

ДЖОН ДЪН (1572-1631) е най-ярката фигура сред група английски поети, обединени от критиците под името "поети метафизици". Сред тях са Андрю Марвъл и Ейбрахам Каули, които пишат светска поезия, както и Джордж Хърбърт, Томас Воън и Ричард Крашоу, изкусени от религиозната тема. Всички те са пряко или непряко повлияни от Дън. Реално погледнато, никой от тези поети не се занимава сериозно с метафизична философия. Как тогава се сдобиват с прозвището си? През 1693 г. в книгата си "Беседа за сатирата" поетът критик Джон Драйдън укорява Дън, че "парадира с метафизиката", за да помътва умовете на дамите с "ефектни философски разсъждения". Маститият критик д-р Самюъл Джонсън не остава по-назад и в книгата си "Животът на Каули" (1777) описва не особено ласкателно Дън и кръжеца около него като "писателско племе", което парадира с начетеността си, изявява склонност към пресилени сравнения и е лишено от чувства. "Племе" е малко неточно казано, понеже тъй наречените "метафизици" доста се различават един от друг. Общото все пак се долавя във вътрешната диалектика на произведенията им, в търсенето на новия поглед, на контраста, в обединяването на очевидно несходни понятия в обща метафора посредством акробатична псевдологическа връзка. В този смисъл терминът "метафизична поезия" е лишен от метафизично съдържание и зад него се крие единствено сходен поетичен стил и начин на организиране на мисълта.