В края на краищата имаме факта на насилието, а кой е спомогнал, кой е могъл да попречи и не е попречил, кой освен извършителя повече или по-малко е виновен, предизвикала ли е потърпевшата с необмислено, лекомислено държане насилието или е просто жертва, е вече късно да се коментира. Любопитно е, но е късно.
Историята, която Димитър Василев разказва, е дотолкова вярна, че си струва да бъде измислена. Всъщност всичко е взето от живота. Героите са млади. Постъпките им - на пръв поглед невинни. Престъплението също като че ли невинно: изнасилване!
Последиците са разтърсващи, травматизнраши. Поставя се въпросът за насилието, за така наречените "нежни насилия" - не само когато вършим зло, но и когато смятаме, че вършим добро против волята на човека.
В увлекателната форма ва криминалния жанр се разкрива съдбата на Веса Илиева и объркания Павел Богданов. Както и няколко други съдби на волни н неволни съучастници.
***
Димитър Христов Василев е български поет, белетрист и преводач. През целия си творчески живот е публикувал над тридесет книги. Превежда руска и гръцка поезия. Издава книги с преводи на Белла Ахмадулина, Лев Озеров, Николай Старшинов, Симон Чиковани. Повече от 20 години се занимава и с живопис.
Роден е на 4 април 1926 г. в село Турски извор (днес Български извор), Ловчанско в семейството на Христо и Мата Василеви. На 11 април 1926 г. е кръстен в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. През 1940 г. завършва основно образование в родното си село. През 1942 – 1944 г. е член на националната младежка организация „Български легионер“ и издава в. „Лъч“. Завършва средно образование в Първа мъжка гимназия в София и гимназията в Тетевен (1945).
На 1 ноември 1945 г. е записан в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Правни науки. На 2 февруари 1949 г. е изключен от Университета на основание чл. 40 и 41 от ЗВО и заповед №70 на Ректора (реабилитиран през 1991 по Закона за реабилитираните и репресираните). Изселен е от София и му е отнето софийското жителство. Прекарва две денонощия в карцера на околийското управление на МВР в Тетевен. Освободен е след като подписва декларация, че няма да напуска родното си село. Личната му карта е отнета. На 5 април 1949 г. вече служи като трудовак в с. Студена, Пернишко (язовир „Студена“) и в с. Камарци, Пирдопска околия (тунела Гълъбец). Заболява от туберкулоза. На 10 октомври 1950 г. е уволнен по болест, а на 17 април 1951 г. е обявен за негоден за военна служба по § 24 от Разписанието за болестите (регистриран с диагноза белодробна туберкулоза и туберкулозен перитонит). На 30 май 1953 г. му е отказано постоянно софийско жителство, „защото има сведения за сериозни провинения от политически характер в недалечното минало“.
На 30 юни 1953 г. СБП одобрява за печат първата му стихосбирка „Гълъбец“, която излиза следващата година. Това отменя забраната да напуска родното си село; личната му карта е върната. На 25 ноември 1954 г. му е присъдена инвалидност трета група (получава и гражданско-инвалидна пенсия). През 1956 г. е приет за член на Съюза на българските писатели.
През 1958 г. в Народен театър „Сава Огнянов“ – Русе е поставена първата му пиеса – „Горчиво кафе“ с реж. Павел Павлов.
През 1959 г. се жени за Елисавета Стефанова Василева – лекар, с която имат две деца: Мария и Любомир.
През 1960 г. постъпва на работа във вестник „Литературен фронт“, където работи до 1988 г. (1961 – 1972 сътрудник, 1972 – 1980 зам.-завеждащ отдел „Поезия“, 1980 – 1988 завеждащ отдел „Поезия“). През 1962 г. излиза първата му книга за деца – „Старецът и маймунката“, с художник Доньо Донев, а през 1964 г. – първият му роман, „Играта“.
През 1985 г. в Драматичен театър Разград е поставена пиесата му „Най-малкият брат на Дон Кихот“, режисьор Бойко Богданов.
През 1988 – 1989 г. работи като заместник главен редактор на списание „Факел“. През 1991 г. става един от редакторите на в. „Българска корона“, а през 1992 г. вече е заместник главен редактор на вестника.
Умира на 6 август 2001 г. (75 г.)
Ключови думи: Димитър Василев, Нощта на невинните, роман, българска криминална проза, факт, извършител
