Неотдавна

Славчо Трънски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Без външна хартиена обложка, иначе отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1979 г.
Език:: Български
Страници:: 708
Корици:: Твърди
Художник:: Георги Велев
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 45

„Неотдавна“ на Славчо Трънски е ярка страница в нашата литература. Това е истински епос на народния живот и борби и горещи дни и години на Съпротивата. Замислен и осъществен в дълбочина, този епос ни покорява преди всичко със своята автентична и литературна стойност. Защото авторът, който обладава една изключителна памет, не се задоволява единствено с изложението на обикновеното. Той е навсякъде в сложната и многостранна тъкан на действието: случки и събития, на които сам той не е присъствувал, но които очевидно са му докладвани, продължава сюжетното действие и психологическо развитие на конфликти и герои, единствен „свидетел“ на които може да бъде само неговото проникновение и въображение, с умението на неподправен език следва напрежението и спадовете на колизията и плетеницата на документалната интрига. Славчо Трънски (Славчо Стаменов Савов) е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Командир на Трънския партизански отряд и Първа Софийска въстаническа оперативна зона на т. нар. НОВА. Политик от БРП (к) и БКП. Държавен и военен деец. Български офицер, генерал-полковник от запаса. Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Минава в нелегалност през 1942 г. Организатор и командир Трънския партизански отряд. Поддържа връзка с британски военни мисии. Три пъти задочно е осъждан на смърт по Закона за защита на държавата. По-късно последователно е командир на Първа софийска народоосвободителна бригада, Първа Софийска въстаническа оперативна зона и Софийската народоосвободителна дивизия. След 9 септември 1944 г. участва в първата фаза на войната срещу Германия. Командир на Първа гвардейска пехотна дивизия. Известно време завежда отдел "Военен" на Областния комитет на БКП в София. След войната заминава за Съветския съюз, където учи във Военната академия "Михаил Фрунзе" (1945 - 1947). Командир на I - а дивизия (1947 - 1949). Командир на Трета българска армия (1949 - 1951). През 1951 г. е назначен за началник на Военната академия "Георги Раковски". От 24 април 1951 до 26 април 1952 г. е арестуван по обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов. Изтезаван е в затвора, но в крайна сметка не признава обвиненията и е освободен. След освобождаването му е назначен за заместник-директор на Търговско предприятие "Дървопласмент" и членството му в БКП е възстановено. През 1954 г. е реабилитиран и отново е назначен за началник на ВА "Георги Раковски" (1954 - 1962). Заместник-министър на народната отбрана (1962-1982) и командващ Противовъздушната отбрана и военновъздушните сили от 1962 до 1969 г. Многократно избиран за народен представител (1962 - 1990). През 1982 г. става председател на Комитета за солидарност с народите на Азия и Африка. Член е на Националния съвет на ОФ. Участва в отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. На 15 ноември 1989 г. държи остра нападателна реч, в която обвинява Живков в злоупотреба с власт и шуробаджанащина. Участва в заседанията на Кръглата маса (3 януари 1990 - 14 май 1990). Награден посмъртно с Руската обществена награда "Великая победа (1941 - 1945)" (2007). Автор на книгите: "Неотдавна" (1957), "Посвещение" (1967), "Невъзможни истини" (1994). Сценарист на филмите: Страстна неделя (1986), Игра с огъня (1982) и Нощните бдения на поп Вечерко (1980). Славчо Трънски е странна птица, открояваща се сред ятото на нагаждачите. преди да стане командир на Трънския отряд бил крадец и обирал селяните из Трънско, поддържал връзка с Тито и др. Славчо Трънски не прощавал свободната любов в гората. Запазени са документи за наложените строги мерки срещу безразборния полов живот сред партизаните в Балкана. Изказването на Трънски на партийния пленум било като плесница за разхайтения морал, който се забелязвал вече тук-там след 1944 г. Дори да се е случило и партизанките да са слезли бременни от Балкана, той не можел да допусне тези славни момичета да бъдат изоставени. Мнозина не са му простили след това слово. Сред тях е и Цола Драгойчева, която, както е известно, забременява в затвора, за да се спаси от смъртната присъда.