Самопризнание

Павел Вежинов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здрава, без забележки по текста. Леки забележки по обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1973 г.
Език:: Български
Страници:: 140
Корици:: Твърди
Художник:: Румен Ракшиев
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 10

"Навън дъждът безшумно плакнеше стъклата с мокрите си ръце. В сивата му мрежа тежко като тюлени се гмуркаха трамваите, яростно свистяха с гумите си мокрите автомобили." Малкото момче Филип се прибира един ден вкъщи след кино и намира майка си убита, сложена на леглото в спалнята. Тича веднага при съседката, която първо не вярва, а после звъни на милицията. Започва разследване на младия инспектор Ралчев, разпитани са всички близки и познати на убитата. Има две сестри, стари моми, които твърдят, че убиецът е мъжа ѝ. След като е извикан на разпит, той прави самопризнание с довода, че му е изневерявала, но нещо не дава спокойствие на шефа и разследващия му подчинен Димов. Роза - дъщеря им, от 1 година не живее в дома на родителите си, а с мъжа си, съсипана е. Назначават служебен защитник против волята на обвиняемия Стефан - млад адвокат, току-що завършил, който не буди доверие с вида си. Въпреки че в началото отказва да защитава този на пръв поглед безнадежден случай, се съгласява, срещат се и в залата, в която говорят Стефан заявява, че не той е убил жена си, а е направил самопризнанието, защото е бил отчаян от живота, изневерите и от това, че тя никога не го е обичала, а се е омъжила за него, защото е била много красива и се е страхувала, че ще остане стара мома. Младият съдебен защитник е окрилен от възможността кариерата му да започне с такъв заплетен случай, но Стефан отказва категорично защита и добър адвокат - този му се полага по закон и не може да го откаже. Младокът започва собствено разследване на случая, въпреки самопризнанието. Започва делото, Стефан отрича първоначалните самопризнания и заявява, че е невинен. Младият адвокат доказва много убедително невинността на клиента си. Стефан е оправдан, младият адвокат е доволен, но истинският убиец още не е разкрит и разследването продължава с разпити на любовника на Антония, Роза дъщерята и всички останали. Само Стефан продължава мълчанието си. Делото се ревизира, изникват нови факти и доказателства. Антония е била любовница на богат ювелир преди години - той заминава за Швейцария, но не може да си вземе богатствата с него и оставя на нея да съхранява зелена касетка със скъпоценности и долари. Тя преподава френски език на сина му, но е много честна и след като ювелира умира внезапно, тя продължава да пази касетката за нейния законен наследник, тоест за сина на ювелира. Тя е честна жена. Но един ден зет ѝ - Андрей, съпруг на Роза разбира за това скрито богатство, прави план как да го задигне и един ден пристъпва към действие. Но е хванат от Антония на местопрестъплението, не е имал идея да я убива, но се е наложило. В същия момент Стефан се прибира, и в миг на умопомрачение му помага да заличат уликите. Признава си пред съда, защото се страхува как ще реагира дъщеря му Роза, че съпругът ѝ е убил майка ѝ. При разпитите, малкият Филип казва, че именно батко му Андрей му е дал пари за кино във фаталния ден и така събитията малко по малко се навързват до откриване на истинския убиец, а Стефан, който първоначално поема цялата вина, се оказва, че прикрива истинския убиец в името на спокойствието на дъщеря си. Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов. Народен представител е в VII народно събрание. За първи път е публикуван през 1932 г. във в. "Жупел" (с псевдоним Мустафа). В началото на 30-те години на ХХ век сътрудничи и на изданията "РЛФ", "Щит", "Литературен преглед", "Изкуство и критика" и др. През 1938 г. излиза първият му сборник разкази "Улица без паваж", а през 1943 г. - "Дни и вечери". През 1939 - 1944 г. следва философия в Софийския университет. От есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник "Фронтовак". Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите "Златан" и "Втора рота" (1949), като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения. От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник "Стършел", от 1951 г. на списание "Септември", а от 1954 до 1972 г. работи в "Българска кинематография", първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор и председател на художествения съвет. От 1972 г. е главен редактор на списание "Съвременник" и член на бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

Ключови думи: самопризнание, Павел, Вежинов