Франк Томпсън

1920-1944

Станка Гюрова, Славчо Трънски

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Военно издателство
Град на издаване:: София
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 116
Корици:: Меки
Художник:: Гичо Гичев
Категория:: Публицистика, документалистика
Ширина (мм):: 133
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 8

Кой е майор Франк Томпсън? Днес сме на прага на втора Студена война. Затова драматичната история на британеца е особено актуална На 25 януари 1944 г. капитан Франк Томпсън се приземява с парашут на високопланинска поляна край сръбското село Добро поле. Той е офицер от британското Управление за специални операции (УСО). Преминал през солидна подготовка и определен за ръководител на английска мисия в България. Да доставя оръжие и боеприпаси на антифашистката съпротива в страната. Мисията е наречена "Клариджис", а капитанът е повишен в майор. На 4 май 1944 г. са създадени две партизански бригади. Командир на първата е Славчо Трънски. Денчо Знеполски застава начело на втората. Към нея се присъединява Томпсън и неговият радист. По техен сигнал през нощта на 10 срещу 11 май англичаните пускат от самолети цял арсенал. Картечни пистолети, леки картечници, пушки, патрони, бомби, взривни материали. Също медикаменти, бельо, чорапи, войнишко облекло, обувки, ботуши. И пари в левове и лири. Втора бригада тръгва на поход да въоръжи партизанския отряд "Христо Михайлов" във Врачанско. После да стигне връх Мургаш, да се свърже с отряд "Чавдар", да въоръжи и него и продължи през Средногорието към Пловдив. На 18 май партизаните минават сръбската граница и влизат в българска територия. Първите акции провеждат в селата Говежда и Дълги дел, тогава Фердинандска околия (днес окръг Монтана). В Говежда от местната Обществена сила вземат 8 пушки и 600 патрона. Унищожават актовете, съставени на селяните от горските, и прекъсват телефона. В Дълги дел е свикано събрание, на което говори и Франк Томпсън от името на Съюзниците във войната. На 19 май бригадата поема към връх Ком. Тук започва драмата, вали проливен дъжд, духа свиреп вятър. Майор Томпсън запазва пословичното английско хладнокръвие и стоицизъм. Няколко пъти му предлагат да се качи на кон, той категорично отказва. При минаването на една река радиостанцията пада във водата. Батериите излизат от строя. Томпсън губи връзка с командването си в Кайро, както и в Бари, Италия. Продължават към Годеч, село Гинци и Петроханския проход. На 22 май край гара Лакатник прегазват Искъра. Допускат обаче фатална грешка. Завиват на юг, вместо да продължат на изток към Мургаш. Отсядат в някакъв храсталак. Местността, вече обградена от войска и жандармерия, носи зловещото име "Марина мъртвина". Прегладнели и каталясали от умора, мъжете заспиват едва допрели земята. Тогава са засипани с град от куршуми и бомби. Малцина, сред които е майор Томпсън, успяват да избягат. Англичанинът е заловен на другия ден над село Елешница. Връзват ръцете му зад гърба. Ритат, удрят с юмруци, дръжки на пистолети и приклади на пушки. Той протестира на български: "Аз съм британски офицер и съм пленник..." От жестокия побой губи съзнание. На 3 юни 1944 г. Томпсън е закаран в софийското село Литаково. Заключват го в стая на училището. Има версия, че е направен опит да бъде спасен. В селото пристигнал генерал Кочо Стоянов, командир на Първа пехотна софийска дивизия. С него бил банкерът, политикът и англофилът Атанас Буров. Той предложил Томпсън да бъде отведен в пленническия лагер на "Илчов баир" край Шумен. Кочо отказал да го пусне. Каква е истината? На 10 юни Томпсън заедно с двама ятаци е откаран в местността "Турското кале" край Литаково. Мястото избира капитан Янко Стоянов, командир на врачанската жандармерия. Нашият заповядва на Франк Томпсън да легне. Британският офицер отказва. Жандармеристът го поваля по очи. Двамата ятаци също падат. Стоянов стреля в тила на майора, след това ликвидира и двамата българи. Интересна е съдбата на Франк Томпсън след 9 септември 1944 г. Отначало е обявен за герой. На 29 юли 1946 г. българското правителство го награждава посмъртно с два ордена - "За народна свобода" и "За храброст". Малката железопътна спирка "Прокопаник" в Искърското дефиле става гара "Майор Томпсън". На неговото име са наречени улица в квартал "Лозенец", пресечка на булевард "Джеймс Баучер" и детска градина. На 3 юли 1947 г. по покана на министър-председателя Георги Димитров в България пристигат майката Теодосия и брат му Едуард-Палмър. Лятото същата година у нас идват 24 младежи и девойки от мъгливия Албион. Обличат бригадирски униформи и работят на Прохода на републиката "Хаин боаз". Бригадата носи името "Франк Томпсън". Нещата обаче внезапно се обръщат. След 1949 г. майор Томпсън е обявен за английски шпионин и разузнавач от едър калибър. Обвиняват го, че е виновник за всички поражения на партизанското движение. Най-вече за разгрома на Втора бригада край село Батулия. Когато през 1951 г. са арестувани Славчо Трънски и Денчо Знеполски, излизат обвиненията, че Томпсън е вербувал двамата за английски шпиони. "Следствието искаше да призная - разказва Знеполски, - че майката и братът дошли у нас, за да възстановят връзката между мен и Интелиджънс сървис?! " "По горчивата ирония на съдбата Франк Томпсън, този благороден и талантлив апостол на интернационализма, е може би една от първите жертви на Студената война", пише Едуард-Палмър в своята книга "Отвъд границата". Днес сме на прага на втора Студена война. Затова драматичната история на майор Франк Томпсън е особено актуална. Тя ще бъде разказана в документален филм, който снима режисьорът Жезко Давидов. Сценаристи са журналистът Пенчо Ковачев и проф. Марин Дамянов. Славчо Трънски (Славчо Стаменов Савов) е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Командир на Трънския партизански отряд и Първа Софийска въстаническа оперативна зона на т. нар. НОВА. Политик от БРП (к) и БКП. Държавен и военен деец. Български офицер, генерал-полковник от запаса. Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Минава в нелегалност през 1942 г. Организатор и командир Трънския партизански отряд. Поддържа връзка с британски военни мисии. Три пъти задочно е осъждан на смърт по Закона за защита на държавата. По-късно последователно е командир на Първа софийска народоосвободителна бригада, Първа Софийска въстаническа оперативна зона и Софийската народоосвободителна дивизия. След 9 септември 1944 г. участва в първата фаза на войната срещу Германия. Командир на Първа гвардейска пехотна дивизия. Известно време завежда отдел "Военен" на Областния комитет на БКП в София. След войната заминава за Съветския съюз, където учи във Военната академия "Михаил Фрунзе" (1945 - 1947). Командир на I - а дивизия (1947 - 1949). Командир на Трета българска армия (1949 - 1951). През 1951 г. е назначен за началник на Военната академия "Георги Раковски". От 24 април 1951 до 26 април 1952 г. е арестуван по обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов. Изтезаван е в затвора, но в крайна сметка не признава обвиненията и е освободен. След освобождаването му е назначен за заместник-директор на Търговско предприятие "Дървопласмент" и членството му в БКП е възстановено. През 1954 г. е реабилитиран и отново е назначен за началник на ВА "Георги Раковски" (1954 - 1962). Заместник-министър на народната отбрана (1962-1982) и командващ Противовъздушната отбрана и военновъздушните сили от 1962 до 1969 г. Многократно избиран за народен представител (1962 - 1990). През 1982 г. става председател на Комитета за солидарност с народите на Азия и Африка. Член е на Националния съвет на ОФ. Участва в отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. На 15 ноември 1989 г. държи остра нападателна реч, в която обвинява Живков в злоупотреба с власт и шуробаджанащина. Участва в заседанията на Кръглата маса (3 януари 1990 - 14 май 1990). Награден посмъртно с Руската обществена награда "Великая победа (1941 - 1945)" (2007). Автор на книгите: "Неотдавна" (1957), "Посвещение" (1967), "Невъзможни истини" (1994). Сценарист на филмите: Страстна неделя (1986), Игра с огъня (1982) и Нощните бдения на поп Вечерко (1980). Славчо Трънски е странна птица, открояваща се сред ятото на нагаждачите. преди да стане командир на Трънския отряд бил крадец и обирал селяните из Трънско, поддържал връзка с Тито и др. Славчо Трънски не прощавал свободната любов в гората. Запазени са документи за наложените строги мерки срещу безразборния полов живот сред партизаните в Балкана. Изказването на Трънски на партийния пленум било като плесница за разхайтения морал, който се забелязвал вече тук-там след 1944 г. Дори да се е случило и партизанките да са слезли бременни от Балкана, той не можел да допусне тези славни момичета да бъдат изоставени. Мнозина не са му простили след това слово. Сред тях е и Цола Драгойчева, която, както е известно, забременява в затвора, за да се спаси от смъртната присъда.