Неделя вечер

Фернанду Намора

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Не е четена.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1990 г.
Език:: Български
Страници:: 147
Корици:: Меки
Преводач:: от португалски Румяна Генова
Художник:: Ангел Домусчиев
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 153
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 8

„Неделя вечер“ от Фернанду Намора е кратък социално-психологически роман, проследяващ интимната и човешка драма между неизлечимо болната Кларис и лекуващия я лекар Жоржи, които се влюбват. *** Фернанду Намора (на португалски: Fernando Namora) е португалски лекар, художник, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, мемоари, пътеписи и документалистика. Роден е на 15 април 1919 г. в Кондейша-а-Нова, Португалия. Следва медицина в университета на Коимбра. След дипломирането си през 1942 г. работи като селски лекар, в отдалечени региони като Бейра-Байша и Алентежу. През 1950 г. започва работа като медицински асистент в Португалския институт по онкология в Лисабон, който напуска през 1965 г., за да се посвети на писателската си кариера. Първата му книга, стихосбирката "Релефи" (Relevos), е издадена през 1937 г. Първият му роман "Седемте мача на света" (As Sete Partidas do Mundo) е публикуван през 1938 г. и печели наградата "Алмейда Гарет". Три години по-късно, с някои други колеги в Коимбра, се включва в литературния проект на литературното и музикално неореалистично движение "Novo Cancioneiro", в което участва с поемата си "Земя" (Terra). Всичките му стихове от ранното му творчество са включени в антологията му "Студена зора" (As Frias Madrugadas) от 1959 г. Отражение на младостта му и студентската атмосфера на Коимбра е романът му "Огън в тъмна нощ" от 1943 г. По време на петдесетте си години интензивен литературен живот, не само пише "неореалистични" романи, като "Къща на Малта" (1945), "Мините на С. Франциско" (1946), "Моменти от живота на един лекар" (1949 и 1963), "Нощта и зората" (1950), "Доброто зърно и плевелът" (1954), но също и "градски теми", съвременна художествена литература, като "Маскираният мъж" (1957), "Самотен град" (1959), "Неделя вечер" (1961), "Двойствен живот" (1972), "Отговорете на Матилда" (1980) или "Река на тъгата" (1982). През 1981 г. е номиниран за Нобелова награда за литература от ПЕН клуба и Лисабонската академия на науките. Друг негов цикъл са мемоарите му "писателски тетрадки", аналитични, критически препоръки относно "социалните теми" и появата на ново време, особено през 1960-те и 1970-те, свързани с международните срещи в Женева и многото пътувания в чужбина (включително Скандинавия), намерили отражение в "Диалог през септември" (1966), "Камбана в планината" (1968), "Поклонниците на слънцето" (1971), "Оставени на вятъра" (1974), "Каменният кораб" (1975), "Сива езда" (1977), "СССР, много мразен, много обичан" (1986) и "Седейки на тревата" (1986). Някои от произведенията му са екранизирани в едноименните филми. През 1987 г. на негово име е учредена от Казино "Ещорил" литературна награда, която се присъжда на португалски автор от 1989 г. През 1990 г., в негова чест, родната му къща в Кондейша-а-Нова е превърната в музей за живота и творчеството му. Фернанду Намора умира на 31 януари 1989 г. в Лисабон.

Ключови думи: Фернанду Намора, Неделя вечер, роман, чужда проза