Чисти камъчета

Алберт Лиханов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здрава, без забележки по текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 152
Корици:: Твърди
Преводач:: София Бранц
Художник:: Мария Чакърова
Поредици и библиотеки:: Четиво за юноши
Категория:: Детско-юношеска литература
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 10

"Стисни юмруци, добрина, бъди сурова и безстрашна, бори се смело и докрай със всеки, който те заплашва." Ст. Куняев Михаска скочи от каросерията на камиона и токовете му звънко изчаткаха в асфалта. Край! Лятото свърши, наближава училището. - Е, хайде - каза му Сашка, - до утре! Михаска тръсна глава и го тупна по рамото. Да, наближава училището, малко остана, всеки ден е скъпоценен. Утре например щяха да идат на риба. Михаска си представи как стоят във водата с навити до коленете крачоли и плавките им се мяркат, танцуват, сливат се с раздвижената вода. - Да не закъснееш! - каза Сашка. - Аз ще хвана мухи... И се затича през пътя. Михаска погледна подире му и се усмихна: "Ама е работен този Сашка! ". Дори в Деня на победата беше им намерил на всички работа. Михаска си спомни за тогава. Този ден, след всички викове, радост и блъсканица, в класа им влезе Юлия Николаевна, облякла копринена рокля с бяла якичка и с два ордена "Ленин", и ги попита как смятат да празнуват. Децата се спогледаха, чак се пообъркаха - никой не беше помислил за нищо, всички направо се бяха побъркали от радост. И изведнъж Сашка Свиридов каза, че трябва да посадят дръвчета край пътя за Москва. Когато се евакуирали тук, пътят бил съвсем гол, нямало никакви дръвчета. Сашка добави, че трябва да посадят дръвчета чак до Москва, но с това явно попрекали. Само техният клас не можеше да посади дръвчета до Москва, сигурно би се наложило да садят сто години. Колкото и да е обидно, от хилядата дръвчета, които посадиха тогава, Михаска не посади нито едно със собствените си ръце. Той копаеше дупките, а момичетата и по-хилавите момчета се занимаваха с фиданките и засипваха корените с пръст. Михаска разкърши плешки: все едно че някой му стъпваше по гърба. Голямо копаене беше паднало! Както и да е... Но утре!... Той отново си представи как плавката танцува, разлюляна от вълните. ***** Михаска обичаше да гледа облаците. По люлеещата се желязна стълба се качваше на плоския покрив. Тук, зад последния комин, точно до капандурата, беше любимото му място. Като легне по гръб, не се вижда дори от покрива, камо ли от земята. Това местенце го беше открил още през войната, когато беше във втори клас. По това време вечер се назначаваха дежурни, за в случай на бомбардировка. Впрочем, тези дежурства скоро бяха отменени, защото фашистките самолети не можеха да стигнат до техния град. А въздушна тревога бе обявявана всичко на всичко два пъти, сигурно просто така, за всеки случай. Михаска помнеше тази вечер. Малко преди това те двамата с майка му бяха залепили по прозорците кръстосани бели лентички - като всички. На горното стъкло кръст, на страничните също по един кръст. Всички казваха, че това било много полезно. Ако падне бомба, стъклата с такъв кръст не се чупят. Право казано, Михаска много-много не вярваше, защото най-малкото камъче е сигурна смърт за стъклото, камо ли бомба!

Ключови думи: чисти камъчета, Алберт, Лиханов