SOS Америка!

Анри Алег

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Партиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1987 г.
Език:: Български
Страници:: 278
Корици:: Меки
Преводач:: от френски Кирил Бойков
Категория:: Публицистика, документалистика
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 20

Документален очерк. Америка такава каквато е! Разказва се за истерията около САЩ- какво представлява самата страна, богатите и бедните, нравите и порядките на америкаците, културата, тероризма, всичко. Доста реален поглед. Анри Алег (20 юли 1921 - 17 юли 2013), роден като Хари Джон Салем, е френско-алжирски журналист, директор на вестник Alger républicain и член на Френската комунистическа партия . След като Editions de Minuit, френско издателство, издава мемоарите му La Question през 1958 г. Алег получава международно признание за позицията си срещу изтезанията, по-специално в контекста на войната в Алжир (1954-1962). Анри Алег работи като журналист към един от първите независими алжирски вестници. Той разказва за изтезанията, практикувани от френската армия по време на войната за независимост на Алжир. Алег е роден в Лондон през 1921 г. в семейството на евреи от руско - полски произход. По време на детството си в Париж, Алег никога не е възприел напълно еврейската си идентичност поради мнението си за Израел като агент на расисткия колониализъм. Ранните му образователни години съвпадат с Испанската гражданска война, през което време той се среща с все по-политизирана училищна среда с италиански бежанци, които се противопоставят на Мусолини, пристигащ във Франция заедно с еврейски германци. Алег заминава за Алжир през 1939 г. и на 18-годишна възраст става тясно свързан с Алжирската комунистическа партия . Петнадесетгодишната Жоржет Котин служи като посредник с лидерите на Jeunesses Communistes и доставя пишеща машина и ронео, запазени от централата на младежките общежития в Алжир, което прави възможно публикуването на няколко броя на вестник Jeune Garde. След войната Алег работи като главен редактор на Alger Républicain, ежедневник, симпатизиращ на алжирския национализъм, от 1950 до 1955 г. През 1951 г. Алег става директор на изданието, което единствено в Алжир се застъпва за свободна демократична преса за алжирските оплаквания срещу Франция. Вестникът е забранен през септември 1955 г. от френските власти поради своята комунистическа и антиколониална перспектива. През ноември 1956 г., след като много от колегите му във вестника са арестувани от френските колониални власти, Алег се укрива, поддържайки журналистическите си връзки, като продължава да изпраща статии в подкрепа на независимостта във френското комунистическо списание l'Humanité . Много от неговите статии никога не са били публикувани поради правителствената цензура на писането, което се застъпва за независимостта на Алжир. На 12 юни 1957 г. Алег е арестуван по подозрение в подкопаване на властта на държавата от 10-та парашутна дивизия на Франция в дома на неговия приятел, професор по математика Морис Один, който е арестуван ден преди това и по-късно умира под мъчения от френската държава по време на битката при Алжир. [ 7 ] Алег претърпя един месец изтезания в Ел-Биар, предградие на Алжир, въпреки факта, че срещу него не бяха повдигнати обвинения. Докато беше във френския арест, Алег беше подложен на много видове жестоки мъчения, както физически, така и психически, в опит да го накарат да разкрие имената на онези, които са го приютили през последните няколко месеца. Неговото "лечение" се състоеше от електрически удари, изгаряне, принудително преглъщане и вдишване на вода, за да се симулира удавяне (сега известно като воден борд ), и окачване на различни устройства. Освен това му е инжектирана експериментална доза барбитурат натриев пентотал, за който се смята, че е вид серум на истината . Въпреки интензивността на изтезанията и безмилостното преследване на отговори от френските "пара", Алег никога не е говорил или разкривал имената на никого, който му е помагал или го е подбуждал в живота му под прикритие. Докато е в затвора, френски войници посещават съпругата на Анри и я разпитват за неговите дейности и местонахождение. Тя не е била подложена на каквато и да било употреба на сила, но се смяташе за задържана за петте дни на разпита. [ 6 ] Тъй като неговите френски мъчители разбраха, че Алег би предпочел да умре, отколкото да предаде онези, които го скриха, те го прехвърлиха в лагера Лоди в Алжир, където той се възстанови във военната болница и затвор Барберус. Той написа писмо до съпругата си, в което потвърждава присъствието си в лагера в Лоди и казва, че "се надява да възвърне здравето си, ако му се даде почивка и време". Именно в лагера Лоди Алег написа и измъкна тайно разказ за своето изпитание . Съпругата му, Жилберте, която по това време е била депортирана от Алжир, ще получи страниците, ще ги напише и ще ги раздаде на френските литературни и журналистически връзки, които Алег е създал по време на мандата си в Algier républicain . [ 8 ] Неговите декларации за малтретиране са отпечатани в L'Humanité в края на юли; Обществеността обаче остава в неведение относно ситуацията, тъй като френската полиция незабавно се заема с целия проблем, в който твърденията на Алег трябва да бъдат оповестени публично. Жилберт работи неуморно, за да представи мемоарите на различни издателства, докато провежда кампания за повишаване на осведомеността относно реалността на това, което се случва в Алжир. На едно публично събрание в Париж Гилбърт призова столичното френско население да действа. "Ако "секвестирането" на моя съпруг, "бягството" на Морис Один [и] "процесът" на Джамила Бухиред имаха изключително въздействие, това не са изключителни случаи. Това е ежедневната реалност в нашата страна ... очакваме да ни помогнете да спрем всички екзекуции ... молим ви за огромни усилия, усилия, съизмерими с вашата отговорност." [ 8 ] Докато повечето издатели изразиха интерес към това, което Алег имаше да каже, те се колебаеха, предвид политическия климат, да го публикуват сами и да застрашат бизнеса си. [ 8 ] Жилберт упорства, докато не успява да накара работата на съпруга си да бъде публикувана от Editions de Minuit като La Question, игра на думи, отнасяща се както до въпроса за легитимността на изтезанията, така и до факта, че "la question" е техническият термин за изтезания в предреволюционната френска съдебна система. При първоначалното публикуване, на 12 февруари 1958 г., La Question не срещна опити за цензура и не предизвика първоначално отричане от френското правителство. [ 9 ] Въпреки това Министерството на вътрешните работи цензурира френските вестници, които се опитват да коментират или публикуват откъси от мемоарите. В един пример, въпреки че в този момент самата книга на Алег се продаваше свободно от няколко седмици, френското правителство конфискува брой на France Observateur от март 1958 г., тъй като изданието възпроизвежда части от книгата на Алег. В този момент правителството прие самия мемоар, но не одобри публичното обсъждане на твърденията и ситуацията на Алег. Част от това беше свързано с процеса на цензура на френското правителство, което има законово "право на отношение", което позволява на префектура на местното правителство да чете вестници, но не и книги, преди те да бъдат публикувани. Въпреки изземването на статии, отнасящи се до или цитиращи книгата, самият La Question се превърна в "почти бестселър и обект на оживен дебат" във френската нация. През това време френското правителство също конфискува "A Victory", статия, публикувана в L'Express, в която Жан-Пол Сартр очертава последиците от книгата на Алег за френската нация. Макар и цензурирано, това есе продължава да се разпространява тайно и по-късно става предговор към английския превод на книгата. Тъй като слуховете за мъчения се разпространиха и обществената дискусия стана все по-критична, френското правителство официално забрани La Question с надеждата да се бори с все по-напрегнатата политическа атмосфера във Франция. Действайки по заповед от военния трибунал, който наскоро започна съдебно дело във връзка с "опит за деморализация на армията с намерение да навреди на отбраната на нацията", френските власти конфискуваха останалите 7000 копия в издателство Éditions de Minuit на 27 март 1958 г.; [ 12 ] обаче те не можаха да направят нищо за повече от 60 000 копия, които вече бяха продадени. La Question продължава да продава, тайно или по друг начин, над 162 000 копия само във Франция до края на 1958 г. След първоначалното изземване други леви френски издатели продължиха да издават книгата, предизвикателство, което продължи през цялата алжирска война въпреки официалната забрана. В деня, в който La Question беше иззет, френското правителство публикува информация, че разследването на предполагаемото изтезание на Алег е почти приключило. Те твърдят, че въпреки че лекарите са забелязали белези по китките и слабините на М. Алег, служителите, обвинени от Алег, продължават да отричат повдигнатите срещу тях обвинения и следователно не са повдигнати обвинения срещу френското правителство. През август 1957 г. Анри изпраща подобен разказ за изтезанията си от гражданския затвор в Алжир както до адвокатите, така и до съдебните власти в Алжир. В този момент в Алжир в алжирската преса се носят слухове за неговото изчезване или дори смърт. Едва с жалбата на Алег и след широка медийна кампания Алег беше представен пред следовател, цели два месеца след ареста му. Офицерите, обвинени от М. Алег, публично отрекоха повдигнатите срещу тях обвинения. Робърт Лакост, тогавашен министър на Алжир, твърди, че е започнало разследване, за да се установи истинността на "обвиненията". "Процесът", който се проведе през ноември 1957 г., намери Алег за виновен в нападение срещу външната безопасност на държавата и опит за възстановяване на разпусната лига. Военните власти изпратиха двама лекари да прегледат Алег; обаче на никой извън френското правителство не е позволено да види Анри след преместването му в Лоди. Това породи подозрения в обществото, поне у тези, които обръщаха внимание. Въпреки това, в резултат на обвиненията на М. Алег срещу парашутистите, генералният командващ офицер в Алжир нареди да бъде започнато разследване срещу "неизвестни лица" за "нападение, причиняващо телесна повреда". Военният съдия пътува с Алег, за да посети сградите, в които Алег твърди, че са били измъчвани, и накара Алег да опише интериора по памет, за да обоснове твърденията си. Наистина, Алег успява да опише с висока степен на точност няколко части от Ел-Биар, особено кухнята, където е известно, че се случват мъчения. Това предполага, че той наистина е бил малтретиран, тъй като, ако разпитът е протекъл "нормално", Алег нямаше да може да опише точно стаята за мъчения. Въпреки това доказателство, че Алег и други всъщност са били измъчвани от френските парашутисти в Ел-Биар, френското правителство продължава да игнорира исканията на Алег за справедливост и го връща обратно в армейски затвор. Алег избяга от затвора и се отправи към Чехословакия . С приемането на Евианските споразумения през 1962 г. Алег се завръща във Франция и след това в Алжир. Той помогна за възстановяването на Alger Républicain и продължи да публикува множество книги и да се появява в няколко документални филма. Обявен за персона нон грата в Алжир след военния преврат от 1965 г. на Хуари Бумедиен, Алег се премества отново във Франция в района на Париж, където живее до смъртта си през 2013 г., на 91 години.