Пасмор

Дейвид Стори

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1982 г.
Език:: Български
Страници:: 195
Корици:: Меки
Преводач:: от английски Ваня Ангелова
Художник:: Иван Шишков
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 10

Дейвид Стори е един от най-изтъкнатите съвременни английски писатели. Без да го причисляват към някогашните "сърдити млади хора", той принадлежи към тяхното поколение и влезе в литературата с тяхната неудовлетвореност от английската социална действителност. Романът "Пасмор" третира не само национални и социални, но и съвременни общочовешки проблеми... Събуди се в стаята, обляна от слънчева светлина. Тъпа болка пулсираше между очите му. Лицето му беше плувнало в пот. Когато се обърна настрани, Кей все още спеше с лице, потънало, почти скрито във възглавниците. Децата вероятно бяха влизали да дръпнат пердетата. От стаята им в предната част на къщата се носеше тропот и глъч. Будилникът все още не бе иззвънял. Беше почти седем часът. Когато слезе долу в кухнята, на стълбите се появи Сюзан - най-голямата му дъщеря. - Чай ли ще правиш? - попита го тя. - Ами нещо такова - отговори той. Босите й крака изтрополиха по стълбите зад него. - Ти ли си влизала да дръпнеш пердетата? - Да - каза тя. - Чух те, че викаш нещо. - Да викам ли? Тя застана до печката и го зяпна в ръцете, докато палеше газта. Главата й едва се подаваше над металната дръжка. - Сигурно си бълнувал нещо - каза тя. - Сигурно - съгласи се той и попита: - И какво бълнувах? - Не знам. Не чух. - Е, другия път слушай по-добре. - Да - усмихна се тя. Той мина през кухнята, която се намираше в задната част на къщата, прекоси хола и отвори входната врата. Отсреща в градината се разхождаше някакъв старец с куче. При отварянето на вратата той вдигна глава, а после зави по алеята, която водеше към дървената беседка в средата на площада. Там седна, подпря се на бастуна си, а кучето се излегна в краката му. Сноп лъчи проникна през клоните на дърветата и огря беседката на площада. Всичко наоколо все още оставаше потънало в сянка. Беше много тихо. Той взе вестника от стълбите, отиде до колата и провери вратите. - Какво има? - чу гласа на дъщеря си, която бе застанала на вратата. - Оставил съм прозореца отворен - отвърна той. - Цяла нощ. Надникна вътре. Отзад бяха нахвърляни детски столчета, играчки, домакински прибори и какви ли не части за самата кола: фар, гуми и някакъв отдавна излязъл от употреба карбуратор - все не се намираше кой да го изхвърли. По прашните прозорци от едната страна бяха изрисувани огромни надписи, сред които забеляза и името си: "Молим почистете тази кола", "Минавайте Моля", "Пас Мор". - Всичко наред ли е? - попита тя. - Да - каза той. Отвори вратата и вдигна прозореца. После я заключи. Когато се върна вътре, малката вече беше приготвила чая. Отнесе го горе на Кей. Завари я, седнала в кревата, с поруменели страни и все още сънливи очи. Другите две деца седяха на леглото до нея. - Значи вече си станал - отбеляза тя, когато той влезе в стаята. - Не съм те чула. - Нали знаеш - отвърна. - Обикновената лудница сутрин. - Е, хайде - обърна се тя към децата, - изчезвайте. Още не сме станали. - А скоро ли ще ставате? - попитаха в хор те. - Да - каза тя. - Хайде, да ви няма! След малко ги чуха долу в кухнята. - Оставили сме колата отключена - каза той. - Всичко наред ли е? Тя го погледна: очите й, все още замъглени от съня, бяха полузатворени. - Да - отговори той. - А ти наред ли си? - Да - повтори Пасмор. Седна неподвижно на леглото до нея. - Случило ли се е нещо? - попита тя. - Не - поклати той глава. Стана и без да каже повече нито дума, слезе долу при децата.

Ключови думи: Пасмор, Дейвид, Стори