Червени страници

Антон Страшимиров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Книгата е нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Съставител:: Цочо Билярски
Издателство:: Анико
Град на издаване:: София
Година:: 2018 г.
Език:: Български
Страници:: 256
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Сите българи заедно №44
Категория:: Документи и архиви
ISBN:: 9789548247337

ПЪРВА СРЕЩА С РУСИ: На 5 септември Добрич биде събуден от оглушителна артилерийска канонада: равнината зад панаирището, по двете страни на железничната линия за Меджидие, се заля от огнени езици и забълва гранати....Добричени изтръпнаха пред нависналата грозота, - те знаяха, че от Меджидие се чака 200 000 руска войска. Изпълниха улиците старци, жени и деца и почнаха да се кръстят, вторачени на изток. Те само се кръстеха, - никой не бе свил бохчичка, никой не смяташе още да бяга: хората бяха опиянени от освобождението си. Но гъстите конни редици растяха в степта, като движещ се фантом, и скоро обхванаха дясното крило на варненските вериги. Стана страшно: казашки разезди със снопчета слама на върлини слязоха откъм руския паметник, и се насочиха към града, ще го запалят... И дигна се писък по крайните улици. Но по седловната при южната гара над Добрич се зададе ивица войска, която изеднаж се разгърна, като черен змей. Сега в ужасения град се понесоха викове на радост: - Българска войска иде! ...А казашките разезди се сепнаха като издебнати на мърша ято врани. Те извиха назад, сгъстиха се и почнаха да обстрелват... не врачанските вериги, а града! То бе странно. ...А казаците сипеха залпове върху чертите на града, защото след дружината се бяха понесли и добричени. Файтонджиите бяха впрегнали файтоните си, коларите - своите каруци, който имаше кон, яхнал го беше: тичаха всички да помагат. Работата бе обща, трябваше да се прогони врагът от родната стряха: кой би могъл да стои със скръстени ръце? Сипеха казаците залпове върху почернелите от народ черти на града, като смятаха, че там прииждат нови войски. А врачанци, не възпирани от огъня на русите, зачестиха прибежките си и вече хвърляха недомлъвки: "събират се"... "дано ни дочакат ножа"... "маки, леш че падне"... Антон Страшимиров