Любовта на Шопен

Йежи Брошкевич

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Музика
Град на издаване:: София
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 400
Корици:: Меки
Преводач:: от полски Димитър Икономов
Художник:: Божидар Икономов
Поредици и библиотеки:: Книги за бележити музиканти
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 128
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 22

Съдържание/ Първа част . . . 7 . . . Уводни бележки и сведения . . . 9 . . . Единственият син, красноречивият свят и благородният Живни . . . 27 . . . За голямата любов, за почестите и скръбта . . . 48 . . . Зеленият край и край с милия Живни . . . 69 . . . Надежда, гордост и грижи . . . 83 . . . Новият свят на елица Мьодова . . . 111 . . . За ръкоплясканията с поука и за импровизациите . . . 133 . . . Три вида любов . . . 149 Втора част . . . 183 . . . Парижки декември . . . 185 . . . Пропаднали илюзии . . . 198 . . . Tirechappe . . . 238 . . . Сметки . . . 254 . . . Идилия . . . 275 . . . Среща . . . 285 . . . Писма и коментарии . . . 295 . . . Château Nohant . . . 311 . . . За самотата . . . 331 . . . Предпролет . . . 362 . . . Сбогуване . . . 390 За автора и книгата . . . 393 Азбучен указател . . . 395 Тази книга среща читателя с една от най-забележителните творби на талантливия полски писател Йежи Брошкевич (1922) - биографичен роман за живота и творчеството на гениалния полски пианист и композитор Фридерик Шопен, включен в поредицата "Книги за бележити музиканти", романът за Шопен (издаван в Полша под заглавие "Един образ на любовта") представлява интерес за най-широк кръг любители на музиката. Йежи Брошкевич (6 юни 1922 г. - 4 октомври 1993 г.) е полски прозаик, драматург, есеист и публицист. Той е най-известен със своите драми, както и с литературата за млади хора; последното обикновено е под формата на исторически или научнофантастични романи. Той е роден на 6 юни 1922 г. в Лвов; баща му, Адам, е бил офицер в полските въоръжени сили. От 1934 г. той е ученик в гимназията Ян Длугош в Лвов. През 1940 г., след като завършва средно училище и музикално училище, той постъпва в Лвовската национална музикална академия. По време на германската окупация на Лвов (от 1941 до 1944 г.) той участва в подземни културни дейности (литературни вечери, концерти); той също е хранил на въшки в Лвовския институт за изследване на тиф и вируси при професор Рудолф Вайгъл. През 1944 г. се жени за Ева Ломницка и се премества в Краков, където живее в известната Литературна къща на улица Krupnicza 22. Известно време учи в Музикалната академия, но прекъсва обучението си през 1945 г. (въпреки че Stanisław Frycie и Tadeusz Kwiatkowski го описват като "обещаващ пианист"). От тази година той е член на Съюза на полските писатели (от 1957 до 1958 г. е заместник-председател на главния съвет; от 1973 г. е член на краковския клонов съвет на съюза, а през 1975 г. - негов заместник-председател). От 1945 до 1947 г. сътрудничи на редакцията на седмичника "Орождение" (включително като коректор и театрален критик) и на сп. "Театр". Работи и с вестниците Nowiny и Dziennik Polski (от 1945 до 1946 г.). От 1947 до 1949 г. той е съредактор на списанието Ruch Muzyczny, а по-късно, от 1948 до 1951 г., е редактор на месечното списание Muzyka. През 1948 г. се премества във Варшава. От 1950 до 1951 г. той води седмична културна програма по радиото, а по-късно е писател на радиопиеси. От 1950 до 1963 г. той публикува в Nowa Kultura и Przegląd Kulturalny (където е член на редакционната колегия от 1953 г.). От 1953 до 1954 г. той редактира художествено-литературната притурка в Sztandar Młodych, наречена Przedpole. През 1953 г. се присъединява към Полската обединена работническа партия и през същата година става член на редакционния съвет на Przegląd Kulturalny, където е съредактор до 1963 г. От 1955 до 1956 г. той е артистичен директор на театър Естрада. През 1959 г. се завръща в Краков; от тази година до 1971 г. той е литературен ръководител на Ludowy Theater в Нова Хута. През 1960 г. пише за Gazeta Krakówska. През 1975 г. става член на Комитета на полската обединена работническа партия в Краков и член на президиума на краковския клуб Kużnica. Съпругата му, Ева (по баща Ломницка), е лекар по психиатрия и дъщеря на известния математик Антони Ломницки . Те имат една дъщеря, Ирена (1954-2021), прототипът на Ики от романа Wielka, większa i największa ( Великият, по-великият и най-великият ), доктор по математика и художник от Piwnica pod Baranami. Той е автор на 14 романа за млади читатели, като дебютира с Олимпийска приказка през 1948 г., въпреки че повечето от романите му за по-млада публика са написани през 60-те и 70-те години на миналия век. По-ранните му произведения в този жанр често са биографични. Много от по-късните му произведения принадлежат към жанра на научната фантастика, който Фриси смята за най-значимата част от своето творчество. По-специално, Wielka, większa i największa ( Великият, по-великият и най-великият ) от 1960 г. получава висока оценка от критиците и става задължителна книга за четене за пети клас. Според Фриси, в творбите си за юноши Брошкевич излага морални ценности като находчивост, мъдрост, благородство и смелост и комбинира различни наративни техники, жанрове и литературни конвенции. В допълнение към това той пише и добре приети драми, като е многократен победител в драматични конкурси. Написал е над 20 театрални, телевизионни и радио пиеси. Той също пише сборници с есета, телевизионни и филмови сценарии (напр. Коперник, както и публикации за музика. Някои от пиесите му са продуцирани в чужбина, включително във Франция, Германия, Швейцария, Мексико, Нова Зеландия и САЩ. Произведенията на Брошкевич са преведени на поне 20 езика, а общият тираж на неговите романи надхвърля 1 милион копия. Фриси описва Брошкевич като изключително талантлив и многостранен писател. Брошкевич също помага в написването на дебютните романи на Сат-Ок: Земя на солените скали, 1958) и Бял мустанг ( Biały mustang, 1959). Според Дариуш Росяк Брошкевич дори е техният действителен неразкрит автор въз основа на разказите на Сат-Ок. Йежи Брошкевич страда от шизофрения. Умира на 4 октомври 1993 г. в Краков. Погребан е в Алеята на заслугите на гробището Раковицки в Краков.