Роман.

Леонид Леонов е един от най-големите съвременни съветски писатели, автор на много романи, пеиси, повести, киносценарии. Повечето от тях са преведени на български. Почти непознат на българския читател.
Леонид Максимович Леонов, руски писател, драматург, публицист, е роден на 19(31).05.1899 г. в Москва, в семейството на известния по онова време поет със селска насоченост и издател Максим Горемик (псевдоним на Максим Л. Леонов). Прекарва детството си в московското Зарядие, където учи в градско училище, после завършва и гимназия. Първите му стихове, театрални рецензии, очерци се появяват в архангелския в. “Северно утро”, където е редактор баща му (1915). В годините на Гражданската война влиза в Червената армия, участва в боеве на Южния фронт, работи във военния печат. През 1921 г. се връща в Москва, печата свои стихове и фейлетони във в. “Червен воин”. Тогава публикува първите си зрели разкази: “Петушихинският пролом”, “Краят на малкия човек” и др. Участва във Великата Отечествена война; фронтови кореспондент на вестниците “Правда” и “Известия”. Заслужил деятел на изкуството на РСФСР (1949). Герой на социалистическия труд (1967). Академик на АН на СССР (1972). Носител на Сталинска награда І степен (1943), Ленинска награда (1957), Държавна награда на СССР (1977), награда “Лев Толстой” (1993). Награждаван с много ордени и медали. Произведения: “Петушихинският пролом” (1923); “Борсуци” (роман, 1924, 1997); “Крадец” (роман, 1927, нова редакция - 1959 и 1995); “Сот” (роман, 1929); “Скутаревски” (роман, 1932, и пиеса, 1934); “Пътят към океана” (роман, 1936); “Вълк” (пиеса, 1938); “Снежна буря” (1940, нова редакция - 1963); “Руският лес” (роман, 1953); “Обикновен човек” (пиеса, 1941); “Нашествие” (пиеса, 1942); “Льонушка” (пиеса, 1943); “Златната карета” (пиеса, 1946, нова редакция - 1955); “По наше време” (статии, 1949); “Бягството на мистър МакКинли” (киноповест); “Evgenia lvanovna” (повест, 1964); “Ранни произведения в 2 тома” (1994); “Пирамида” (роман, 1995). Освен това са публикувани: Събрани съчинения в 5 т. (1928-1930); Събрани съчинения в 6 т. (1953-1955); Събрани съчинения в 9 т. (1960-1962); Събрани съчинения в 10 т. (1969-1972); Събрани съчинения в 10 т. (1981-1984). Подписва известното “Писмо от писателите на Русия” (1990) срещу перестройката. Умира на 08.08.1994 г. в Москва на 95 г. Погребан на Новодевичето гробище в града. Превеждан на много езици. На български са издадени романите му “Борсуци”, “Крадец”, “Руският лес”.