Луда вода

Христо Калчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здрава, без забележки по текста. Леки забележки по корицата.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 174
Корици:: Меки
Художник:: Марио Вътков
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 15

Асен Москов обичаше своя град, града на своя баща, на неговия баща, на основателя на рода им. Не обичаше планини и села. И двете понятия свързваше с представата за кал, за селскостопански животни, за натрапчиво усещане на инсекти. Обичаше морето, удобствата на цивилизацията, хора, които говорят тихо и владеят гласа си, тихия бяс на покера, есенните ресторанти рано след обяд. Не можеше да понася заведения, в които се танцува, стайни животни и мирис на сливова ракия. Пиеше малко и можеше да си позволи добър алкохол, пушеше английски цигари и в дома му винаги имаше доброкачествено кафе. "Приключих ли с развитието си? " - питаше се спокойно, без тревога. Дори разводът му се разби по предварително позната схема. Знаеше всяка крачка, която му предстои да направи, или я отгатваше по интуиция. Характерен белег на живота му беше инертността. Шеста година плащаше наем за ателие, което не ползваше за рисуване, в което понякога водеше жени и което беше разточителството на неговата инерция. Адриана настояваше да го купят, да го разделят на две, да зарежат модните къщи и да се върнат към живописта. Асен знаеше, че на изкуството трябва да се робува, че ще го скара с начина му на живот, и отлагаше. Междувременно настъпи разривът с Адриана, назначиха го за директор на модна къща "Диана", отдаде се на "откутюр" (висша мода), спечели няколко награди, част от които трябваше да й изплати. Адриана беше в Чехословакия. Замина след развода. Пишеше: "Целувки от мен и Златна Прага - твоя Адриана". Беше получил няколко картички с този текст и нито една с адрес. Докривя му. Градът му се стори тъмен, най-тъмният, който беше виждал, въпреки луминесценцията и йодно-живачното осветление. Обичаше рутинирани отношения и познати лица, може би затова почувства болезнено липсата на жена си. Замисли се за смъртта, за преходността на нещата, горе-долу по това време усети онази миризма, на която не можеше да намери определение, въпреки че я наричаше "миризма на липса". *** Христо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата Вулгарни романи. Роден е на 11 август 1944 г. в София. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката "Рубикон" във вестник "Демокрация". Автор е на 26 книги.

Ключови думи: луда вода, луда, вода, Христо, Калчев