"Под игото" е роман в три части от българския писател Иван Вазов, цялостно публикуван за първи път през 1894 г. и определян като първия пример за този жанр в българската литература. Творбата е най-популярното произведение на автора, както и най-четената и превеждана българска книга.
Романът е написан по време на изгнание на Вазов в Одеса и е пренесен в България с руската дипломатическа поща. Публикуван е от издателство "Т. Ф. Чипев".
През 2009 година романът печели първо място в "Голямото четене" (класация на най-любимите и четени книги на българите).
Основни опозиции: срам - слава, тъмнина - светлина. Подзаглавието му е "Из живота на българина в навечерието на Освобождението". Създаден е през периода 1887 - 1888 г., в Одеса (тогава Руската империя, сега - Украйна).
Първата част е публикувана за първи път през 1889 г. в "Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина". През 1890 г., в същия сборник са публикувани и останалите части. През 1894 г. излиза като самостоятелна книга, на английски, "Under the Yoke", изд. William Heinemann и на български, "Под игото", изд. "Т.Ф.Чипев".
Българското издание от 1894 г., е с илюстрации на Пиотровски, Обербауер, Митов и Мърквичка и с портрет на Вазов. Следващите 3 издания на български (1896 г., 1910 г., 1920 г. - юбилейно), са издадени от Т.Ф.Чипев, с илюстрации на известни художници.
Романът събира в себе си носталгията за родния град на Вазов и за едно героично време в контраст на "епохата на дребните характери", настъпила след Освобождението.
"Под игото" е първият роман в младата българска литература, силно повлиян от френския романтизъм.
Заглавието "Под игото" насочва към историческото време (към османското владичество), а подзаглавието "Из живота на българите в предвечерието на Освобождението", отново насочва към време на робство, но и на пробуждане, на промяна в мисленето на общността.
***
Иван Минчев Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание - писателството - дава облика на живота му. След 1870 г. публикува поезия в периодиката. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла", следват "Тъгите на България" (1877), "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885) и други. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове - сред тях повестите ("Немили-недраги", "Чичовци"), комедиите ("Службогонци", "Вестникар ли?"), пътеписи ("Великата Рилска пустиня"), поемите ("Грамада")... Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца; участва дейно в литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател. Част от огромното му творчество не достига качествата на изброените творби, което, както и динамиката на литературните процеси у нас, предизвикват групата на "младите" - около сп. Мисъл - да води литературна битка с народния поет. Сам себе си обявил за хроникьор на епохата, Вазов остава такъв до край. Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание.
Ключови думи: Иван Вазов, Под Игото, българска проза, история, класика, роман
