Спомени

Добре Ганчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Оригинална мека корица, много добре запазена за годините си.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Придворна печатница
Град на издаване:: София
Година:: 1939 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 297
Корици:: Меки
Категория:: Първи издания
Ширина (мм):: 160
Височина (мм):: 240
Дебелина (мм):: 15

Добри Ганчев е български просветен деец, общественик и мемоарист. Роден е в град Лясковец на 26 септември 1854 година в семейство на заможен майстор-бъчвар. Първоначално учи в родния си град и продължава образованието си в Руската империя, където завършва полукласическата гимназия в Николаев в 1875 година. Завръща се в България и преподава всеобща история и аритметика в Тулча по препоръка на Васил Друмев. След избухването на Руско-турската война не се записва доброволец в Българското опълчение поради крехкото си здраве и става безплатен сътрудник на Райко Блъсков в издаването на "Нова България". След това Ганчев заминава повторно за Русия и завършва Историко-филологическия факултет на Киевската духовна семинария в 1879 година. Завръща се в България и юли месец на същата година се установява в София, а после поема поста секретар на Екзархията в Цариград. Заедно с екзархийския наместник Методий Кусев развива внушителна дейност за откриване на трикласни училища в Македония и Тракия, а също така изиграва решаваща роля в откриването на Солунската българска мъжка гимназия. Заема този пост до 1882 година, когато подава оставка и се завръща в София, където от 1 октомври 1883 година става лектор във Военното училище и преподава там българска история за период от 20 години. Редактор е и на вестник "Български глас". През това време Добри Ганчев, като виден филолог, става учител по български език на княз Фердинанд I след идването му в България, а по-късно и на княгиня Мария Луиза. Умира в София на 12 април 1936 година. Иван Вазов посвещава на Добри Ганчев стихотворението "Жива история", част от цикъла "Люлека ми замириса".

Ключови думи: Спомени, Добре Ганчев