Писма от моята мелница

Алфонс Доде

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: На места с бледи петна, подпис.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Профиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1982 г.
Език:: Български
Страници:: 208
Корици:: Меки
Преводач:: от френски Невена Розева
Поредици и библиотеки:: Факел
Категория:: Чужда проза

Разкази Писма от моята мелница - добродушни истории от Прованс Едно от най - романтичните места, които могат да се посетят във френската област Прованс, е мелницата на Доде. Намира се във Фонвией, малко селце край Арл. Тя е особено ценна за онези, които са чели с любов разказите на провансалския писател Алфонс Доде - "Писма от моята мелница". Алфонс Доде е един от онези автори, с които областта Прованс се гордее. Роден е в Южна Франция, в Ним, през 1840 г. в семейство на търговец на коприна. По време на революцията бащата е разорен и семейството се премества от слънчевия Прованс в дъждовния Лион. Бъдещият писател учи там до петнадесетата си годишнина. Тъй като трябва да изкарва сам прехраната си, постъпва веднага като възпитател в провинциален колеж. Преживява тежки дни и през 1857 г. заминава за Париж без пари и без близки. През 1858 г. излиза от печат първата му книга - стихосбирката "Влюбените", младежка, малко сантиментална, малко подражателска творба. Тя остава почти незабелязана. Едва ли някой би могъл да предположи, че нейният автор е бъдещият създател на "Писма от моята мелница". През 1866 г. Доде вече публикува в журнали някои от разказите, които по-късно намират място в неговите "Писма от моята мелница", а през 1872 г. илиза и цялата книга с разкази. Всеки разказ, всяка легенда в тази негова книга са като малки бисери от един прекрасен наниз - животът в Прованс. В тези разкази Алфонс Доде пише с любов за патриархалния, изпълнен с човешка топлина живот във Френския Прованс, противопоставяйки го на студения и безразличен Париж. С неговите разкази авторът ни връща в един свят, който всички пътешественици споделят, че усещат в Прованс - свят, изпълнен със слънце, много смях и мъничко тъга. Доде ни пренася в Южна Франция, под жаркото провансалско слънце, по белите от прах пътища. Четейки неговите разкази, чуваме песента на щурците, свистенето на мистрала и звъна на камбаните. Усещаме аромата на лавандулата и розмарина. Един от главните източници за написването на тази негова творба е провансалският фолклор. Нима можем да забравим прелестната козичка на господин Сеген, която копнее за свобода и просто сама отива в устата на вълка, но не се връща в кошарата? Или малкият овчар, който мечтае горе в планината под звездите за господарската дъщеря? Или дядо Корний, който отказва да се примири с гибелта на вятърните мелници... Или страстно влюбения в арлезианката Жан, който умира от любовта си...

Ключови думи: Писма от моята мелница, Алфонс Доде, Прованс