Видрица

Спомени, записки, кореспонденция

Поп Минчо Кънчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Към отлично. Пречупено горно ъгълче на задната корица.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Труд
Град на издаване:: София
Година:: 2006 г.
Език:: Български
Страници:: 807
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма

Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айрян, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочие, и прочие, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох "Видрица", защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочие. 12 юлий 1894 г. Свещеник Минчо Кънчев с. Арабаджиево, Старозагорска околия Минчо Кънчев Стоянов е български свещеник и революционер, деец на национално-освободителното движение, Диарбекирски заточеник, автор на една от последните български илюстровани ръкописни книги "Видрица". Минчо Кънчев е роден в 1836 година в старозагорското село Арабаджиево, днес Коларово. Учителства в родното си село от 1856 до 1862 година, когато е ръкоположен за свещеник. Привлечен е към революционното дело. Като инспектор на селските училища в Старозагорско разпростира мрежата на революционните комитети. В 1873 година след разкритията на Хасковското съзаклятие е арестуван и заточен в Диарбекир. Освободен е в 1878 година с общата амнистия след Руско-турската война. Умира на 21 октомври 1904 година.