Тираж 900екз.!
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
"Преди 30 години през април привечер заедно с много деца от родното ми село Черешница, Костурско, се разделихме с бащиния край, повечето от нас завинаги, и поехме пътя към Преспа. Спахме в селата Руля и Желево и съвсем рано сутринта се отправихме към Превал проход между Горна Корешча и Долна Преспа. Чу се въздушна тревога И според указанията на партизаните легнахме неподвижни под дъбовите храсти. За наше щастие самолетите на гръцката кралска авиация не достигнаха района, в който се бяхме скрили ние, стотиците деца от Костурската област Пополе. Чакахме да падне мрак, за да прекосим долнопреспанската котловина и да минем границата. Отново привечер тръгна върволицата от измъчени деца. Минахме през селища и пред нас в полумрак се открои езерото с островчето Ахил и с планинския хребет. Стъмни се съвсем. Децата от челната редица се гмурнаха в Големото езеро. След дълго умуване югославските граничари ни пуснаха и ни настаниха в с. Любойно. След няколкодневен престой в хубавото село, разположено недалеч от брега на Големото преспанско езеро, заминахме за Унгария. Това беше първото ми запознаване с Долна Преспа.
В Унгария дълго време живях с деца от долнопреспанските села Лък и Нивици. Правеше ми силно впечатление мелодичността на българския говор на нивичани. И именно тази дружба по-късно ми помогна да се сприятеля с много носители на диалекта, този път обаче с научна цел.
От началото на 1972 г. трыгнах из градовете на НР България, Чехословакия, Полша и Унгария да записвам говора на българските бежанци от Долна Преспа. Някои от тях бяха живели и в СССР и САЩ. Долнопреспанчани, както стотици хиляди българи, прокудени от Македония, са пръснати по целия свят. С много от тях станах близък и взаимно си гостувахме. Посрещаха ме като свой по кръв и съдба. Научих да говоря диалекта им. Някои вече не са сред живите. Преди да завърша окончателно труда си, починаха Герман Ристовски от с. Граждено, Стефана Заровска от с. Роби, Спас Попов и Атанас Танев от Оровник, Трайко Траяновски от с. Нивици, Методи Аргиров от с. Орово, без да видят родния си край. Целта на този труд е да остави на идните по-коления знания за българския диалект, който се говори в крайния югозапад на нашето езиково землище."
Ключови думи: Долнопреспанският говор, Шклифов, югозападните български говори, долнопреспанската котловина, Македония, Костурската област Пополе, българския диалект
