Планина

Сонети

Евтим Евтимов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Две малки петънца на предната корица.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 111
Корици:: Твърди
Категория:: Поезия
Дебелина (мм):: 10

Посветена на любомата му. "...Щастливката се казва Петя Йорданова, поетеса и секретар на Дома на учителя в София. Руса, красива, знойна. Запознават се 1964 г. през женския месец март, когато природата подгонва соковете не само в цветята и дърветата, но и у човеците, в редакцията на в. "Учителско дело". И помежду им започва една любовна история, достойна за мелодраматичен сериал с латиноамерикански край. Та запознават се в редакцията на учителския официоз и си казват, че вече се познават чрез стиховете си. След десетина дни Петя се обажда по телефона на Евтим в Петрич и уговарят поетичен десант, както се казваше по онова време, на автори от София в Петричкия край. И то какви автори: Дамян Дамянов, Андрей Германов, Владимир Башев, Георги Струмски... На 4 април 1964 г. Евтимов посреща знатните гости и ги води на Самуиловата крепост. Когато преминават през един брод над река Струмешница, Петя за момент се хваща за Евтим. След години той ще признае, че от допира на тази "хубава жена, която не прилича на другите", през него преминава нещо като електрически ток. Или, както би казал един сицилианец, когато срещне хубава жена - сякаш го поразява мълния. Вечерта, естествено, в Петрич е организирано ешмедеме за "високите гости от София". Пищна трапеза, музика, песни и танци. След танц със съпругата си Снежана Евтим кани и Петя. Тя отказва със загадъчните думи: "Танца ще отложим за друг път и друго място..." Скоро след тази вечер, преминала под звездите на Петрич, се появява стихотворението, вдъхновено от новата муза на поета, "Нощ над Петрич". А само месец по-късно й посвещава новото си любовно откровение - "Обич за обич", публикувано във в. "Пулс". Петя Йорданова също му посвещава стихове. След 12 години брак със Снежана Евтим Евтимов се развежда и отдава сърцето си на Петя. Тя е омъжена, но не се разделя със съпруга си. Казват, че било заради родителите й. На 11 август 1967 г. той пише следното стихотворение: Ти сега си на морето. Бият вълните. и хапят брега, защото там си с Него. Падат скалите и се превръщат в пяна, защото там си с Него. Сърцата на облаците се разбиват, защото там си с Него. Всичко се къса. Всичко реве. Всичко протестира. И боли. И се мята. И се разпъва. А аз? А той наема квартира през две улици от дома на любимата си. Тя започва да ходи често при него, двамата посещават заедно и "мероприятия" на СБП. Това силно скандализира моралистите. Неприятелите на поета негодуват от факта, че Петя "не слиза от служебната му кола". Освен директор на издателство "Народна младеж" той е и зам. главен редактор на сп. "Пламък". Минава за човек на Георги Джагаров, който освен председател на СБП е и любимец на Тодор Живков. Нека спрем да надничаме през ключалката в живота на двама души, които се обичат истински, и да оценим по достойнство два факта, за които трябва да сме благодарни на Петя Йорданова. Първият. Тя го спасява от безпаметните запои, които често организира Джагаров в ресторанта на СБП, наречен "Тихият кът". В компанията влизат Стефан Гецов, Георги Свежин и др. И го дисциплинира за повече творчество. Сам Евтимов признава: "Петя ме спаси от бохемските грешки, когато дойдох в София и и попаднах в необичайна за мен среда..." Вторият. Петя е истинска муза за поета и вдъхновеното му перо съчинява най-силните любовни стихотворения в българската поезия. Родени от връзката му с Петя са книгите с любовна лирика "Нощи", "Горчиво вино", "Съновник", "Обич за обич" и др. Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал. Може днес да не дойдеш на среща но след ден, но след два, но след три да потрепне в душата ти нещо и за мен да преминеш гори, над които небето поклаща обгорено от бури платно. Може дълго писма да не пращаш, но да сложиш две думи в едно то за двеста писма да вълнува и за двеста да има цена. Може само веднъж да целуваш, ала тази целувка една до последния дъх да гори, до последния дъх... и до гроба. Стига заеми! Стига везни! Искам обич за обич. Това стихотворение вдъхновява Тончо Русев и той сътворява една от най-прекрасните си песни. През есента на 1993 г. Петя се разболява тежко и Евтим Евтимов урежда лечението й в Правителствена болница. Всеки ден е при нея с изключение на четвъртък, когато е денят за съпруга и близките й. На 21 октомври Евтим й носи чай, за който го е помолила, и я намира издъхнала. Погребана е в Кокаляне до баща й. Евтимов разлива чая върху гроба. И двамата със съпруга на поетесата се прегръщат. Смъртта слага точка на битката за сърцето на любимата жена. Трийсетгодишният любовен тригълник отива в историята... Евтим Евтимов преживява много тежко загубата на Петя, която макар и без сключен брак, нарича своя съпруга. Изпада в депресия, думите за поезия трудно му се подчиняват..."

Ключови думи: Планина, Сонети, Евтим Евтимов