Комитско лято

Хроника на една саможертва

Захари Кожухаров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Леки козметични забележки към кориците, пожълтявания. Чист текст, цялостно запазена книга, с богат снимков материал на войводите и по-малко известни поборници.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1987 г.
Език:: Български
Страници:: 378
Корици:: Меки
Художник:: Лиляна Радева
Категория:: Исторически романи
Формат:: 32/84/108

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР И сега, когато тази художествено-документална книга е вече действителност, не мога да си отговоря на въпроса - къде свършва историческата правда и къде започва художествената измислица. Прочетох стотици странини със спомени, документи, научни изследвания за събитията, станали през 1867 година, или близки до тях, събирах, сравнявах, подреждах така, че всяко нещо да дойде на мястото си, и писах, допълвайки липсващото обяснение на някой факт с логиката, за да се получи накрая истината за онова съдбовно време. Преди да се захвана с тази работа, бях слушал и чел за известните войводи Панайот Хитов и Филип Тотю, но когато седнах пред белия лист, всичко се оказа много по-сложно, отколкото си го представях, защото наред с Двамата поборници, които в тази година бяха много по-различни от моите предишни представи за хайдутите, се появи един популярен и до днес управник - Митхад паша - умен, способен, но жесток в преследването на своята цел - османизирането на християните в турската държава, оживя историята на град Свищов с неговия революционен комитет, с неговите съдени, осъдени и изпратени на заточение съзаклятници, възкръснаха хъшовете, тръгнали по кървавите пътища към свободата, възсия още по-ярко делото на великия Георги Стойков Раковски. Един мой приятел, след като прочете ръкописа ми, ме посъветва да направя уговорка в тия уводни бележки, "авторът застава зад фактите и само ги обяснява". Но аз искам да кажа, че не мога да застана само зад фактите, защото това значи да се скрия зад тях. Пък и не желая да сторя това, тъй като в спомените на Панайот Хитов, Филип Тотю. Янко Манчев. Илия Монев. Георги Катранов, Иваница Иванов, Коста Димитров, Васил Манчев, Атанас Чернев, Васил Николов и Васил Караиванов, от разпитите на Николай Враджалиев. Иван Паунов, Йованчо Атанасов и Митю Кабаиванов, в приписките на Бачо Киро Петров, в дневниците на Иван Кършовски и Петър Тодоров, в бележките и стихотворната автобиография на Васил Левски, в редицата пенсионни дела няма само факти, а живи хора. А може ли някой да се скрие зад живота? И нещо друго - в едни случаи взех отделни части от тия писания и ги използувах буквално, други оплетох в съчиненото от мене, трети преосмислих, четвърти прекомпозирах, пети само легнаха в основата на цели разгърнати пасажи. Никъде не сложих кавички, а оставих тия исторически личности да говорят и действуват като мои герои. В началото ми се искаше да напиша хроника за цялата комитска 1867 година, която все още стои в сянката на следващата в 1868, но която заедно с нея е връх на българското четническо движение. Достраша ме, че ще се получи още една книга, по-обемиста и от тази. Ала дано и това, което се съдържа в моята хроника за Панайот Хитовата и Филип Тотювата чета и за свищовското съзаклятие, стигне, за да блесне най-после истината за преломната 1867 година.