Ад

Преразказана за юноши

Данте Алигиери

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Нормални следи от времето. Леко обелване в долната част на гръбчето. Много добре запазена.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Четиво
Град на издаване:: София
Година:: 1946 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 128
Корици:: Меки
Преводач:: Николай Лилиев
Категория:: Класика

Волтер пише за "Божествена комедия": "Славата ѝ ще бъде вечна, защото никой не я чете". Това предположение досега е опровергано от историята, а как ще бъде насетне-не знаем. Всъщност, всички големи книги са изложени на подобен риск. Слава Богу, тесният кръг от страстни читатели е безсмъртен, но като говорим за адаптираното издание на "Комедията", което държите в ръцете си, ние се обръщаме към друг тип читатели - много по-многобройни и без изграден вкус към литературата. Това са читатели, които трябва да бъдат насочени към стойностната книга и тя да ги омагьоса и завладее дотолкова, че да обикнат художественото слово за цял живот. Става дума разбира се, за децата. Обикновено съкратените издания се правят за тях... * Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) е роден на 26 май 1885 г. в Стара Загора. От малък остава кръгъл сирак и е отгледан от сестра си Божанка. Първоначалното си образование получава в родния град, а през 1903 г. завършва с отличие Свищовската търговска гимназия и, връщайки се, започва работа като чиновник в Старозагорската Земеделска банка. Следва литература в Лозана (1905 - 1906), в периода 1907 - 1908 г. е чиновник в Долна баня, а по-късно и учител в търговския отдел на Първа Софийска мъжка гимназия (1908 - 1909). През 1909 г. получава държавна стипендия след конкурс от Министерството на търговията и заминава да следва "Финанси и търговия" в Париж (1909 - 1912). Идвайки си в България, учителствува в Пловдивската търговска гимназия (1912 - 1913) и в Търговската гимназия в Свищов (1913 - 1915). През Първата световна война Николай Лилиев е редник в 56-ти полк и кореспондент на Втора Тракийска дивизия. След войната работи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в издателството на Александър Паскалев, в Дирекцията на печата при Външното министерство, както и в различни софийски редакции. През 1921 г. заминава заедно с д-р Никола Михов за Виена и Мюнхен, където двамата събират сведения за българския стопански живот из чуждите литературни издания и съставят богата и твърде ценна библиография, валидна и днес. Близо три десетилетия, след 1924 г., Николай Лилиев е драматург на Народния театър в София, онаследявайки на този национално значим творчески пост Пенчо Славейков и Пейо Яворов. В периода 1932 - 1934 г. е преподавател по френски език във Висшето търговско училище във Варна. От тези десетилетия датират едни от най-хубавите му стихове. През 30-те и 40-те години, заедно със Сирак Скитник, участва в редактирането на емблематичното списание "Златорог", ръководено от големия ерудит Владимир Василев. През 1945 г. Лилиев е удостоен със званието "академик" и е несменяем участник в редколегията на "Известия на Института за литература" при БАН. Член е на Съюза на българските писатели. Първите си стихове печата през 1905 г. във вестник "Българан". Сътрудничи на "Ново общество" (1906), "Демократически преглед", "Оса", "Смях", "Съвременник", "Гребец", "Начало", "Златно руно", "Хризантеми", "Наш живот", "Борба", "Звено" (1914), "Везни", "Златорог" и множество други централни литературни издания. До 1908 г. се подписва с бащиното си име Николай Михайлов, след което с псевдонима Лилиев, избран му от Георги Бакалов в сп. "Съвременник". Емблематични негови лирически книги са "Птици в нощта" (1918, 1920), "Лунни петна" (1922) и сборникът стихотворения, съставен през престоя му в Стара Загора (1930 - 1931). Николай Лилиев е най-яркият и значим представител на късния европейски символизъм в българската литература, изключителен лирик и неподражаем с духовната си чистота "пленник на истината и красотата". Умира в София на 6 октомври 1960 г.