Майор Барбара

Бърнард Шоу

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Като нова.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Иван Вазов
Град на издаване:: София
Година:: Без година
Език:: Български
Страници:: 191
Корици:: Меки
Категория:: Драматургия
Формат:: 70/100/32

Джордж Бърнард Шоу е британски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература (1925). Великият ирландец е роден на 26 юли в Дъблин през 1856 г. Още в детството си бил повлиян от Дикенс, Шекспир,Библията и арабските приказки. Решил да стане писател, но нито един от романите му не били одобрени от издателите. Сътрудничил в редица литературни издания (списание „Стар“ и вестниците „Пел Мел“ и „Уърлд“), където завежда рубриките „музикална критика“ и „театрален живот“. Статиите си подписвал с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро впечатлил с езика, смелостта и остроумията си. Кариерата си на драматичен писател започнал с пиесата „Къщата на вдовеца“, която включил в цикъла „Неприятни пиеси“. Във втория цикъл „Приятни пиеси“ включил „Героят и войникът“(1895) -действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, „Кандида“ (1894), „Избраникът на съдбата“ и „Никога не може да се каже“ (1894). В третия му цикъл влезли три пиеси за пуритани: „Ученикът на дявола“ (1898), „Цезар и Клеопатра“ (1899) и „Промяната у капитан Брасбоунд“ (1899). Към същият период от творческата му дейност се отнасят и комедиите „Човек и свръхчовек“ (1903), „Другият остров на Джон Бул“ (1904), „Майор Барбара“ (1905), „Дилемата на лекаря“ (1906), „Женитба“ (1908), „Неравен брак“ (1909), „Разобличението на Бланко Поснет“(1908), „Андрокъл и лъвът“ (1912), „Пигмалион“ (1913). През периода 1912-1918 г. Шоу пишел едноактни пиеси на злободневни теми. След войната създал пиесите „Домът на разбитите сърца“ (1919), „Връщане в Матюзалем“ (1920), „Света Йоанна“ (1923), „Кола с ябълки“ (1929), „Много е хубаво,за да бъде вярно“ (1931), „Милионершата“ (1935), „На скалите“ (1933), „Женева“ (1938), „В щастливите дни на Карл Чарлз“ (1939). За „Пигмалион“ е отличен с „Оскар”. Шоу е известен с изключително острия си език. Строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Един от създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира в посока към социална справедливост. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му. Умира на 94 годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.