Милениум. Книга 1-7

Стиг Ларшон, Давид Лагеркранс, Карин Смирноф

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нови книги.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Колибри
Град на издаване:: София
Година:: 2017-2024 г.
Език:: Български
Страници:: 3435
Корици:: Меки
Преводач:: от шведски Васа Ганчева, Неда Димова-Бренстрьом, Любомир Гиздов
Художник:: Живко Петров
Категория:: Трилъри
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 250

Повече информация за книгите от поредицата "Милениум" : Книга 1: Мъжете, които мразеха жените, Стиг Ларшон, 2021 г., 464 стр. Книга 2: Момичето, което си играеше с огъня, Стиг Ларшон, 2021 г., 640 стр. Книга 3: Взривената въздушна кула, Стиг Ларшон, 2021 г., 672 стр., Книга 4: Онова, което не ме убива, Давид Лагеркранс, 2022 г., 496 стр. Книга 5: Мъжът, който търсеше сянката си, Давид Лагеркранс, 2017 г., 419 стр. Книга 6: Тя, която трябваше да умре, Давид Лагеркранс, 2019 г., 352 стр. Книга 7: Крясъка на орела, Красъкът на орела, Карин Смирноф, 2024 г., 392 стр. "В началото бе… Стиг Ларшон, последва го Давид Лагеркранс, а сега и Карин Смирноф върви уверено по техните следи. Точно преди 20 години всъщност в шведските книжарници се появява книга със заглавие Män som hatar kvinnor – „Мъжете, които мразеха жените“. Неин автор е починалият неотдавна едва на 50 Стиг Ларшон – журналист, който обаче смело се ангажира и с политически каузи. Идеята за „Милениум“ се ражда през 90-те. Още през 90-те в главата на Ларшон се ражда идея за обемна серия от книги, наречена „Милениум“. Разследващ журналист, той познава надълбоко шведския национализъм и расизъм. Започва да пише през 2002-а, като е силно повлиян от няколко убийства на жени в родината си в началото на века. В единственото интервю, което дава за своя замисъл, Ларшон казва, че иска да създаде героиня, която е порасналата Пипи Дългото чорапче – така се ражда неговата Лисбет Саландер, чиято роля в „Милениум“ е централна. Вече има сключен договор за издаването на първите три книги, когато го застига тежък инфаркт. По-късно в лаптопа му е открито началото на четвъртия роман от поредицата, както и бележки за следващите няколко книги. На практика Ларшон става известен след смъртта си – с излизането на споменатата вече „Мъжете, които мразеха жените“, както и последвалите я „Момичето, което си играеше с огъня“ и „Взривената въздушна кула“. Отзвукът от тях е огромен – първо в Швеция, а след превеждането им стават феномен например и в САЩ. Търси се наследник. Точно това провокира шведските издатели на „Милениум“ да търсят продължение на поредицата – междувременно тя се е сдобила и с шведски и американска екранизации. За наследник на Ларшон е избран Давид Лагеркранс, който дотогава е известен с книгите си за математика Алън Тюринг и футболиста Златан Ибрахимович. Лагеркранс обаче не използва откритите бележки на Стиг Ларшон. При създаването на своите три книги от „Милениум“ Лагеркранс използва и личния си опит – в едно интервю споделя, че мрачните мисли и депресиите са част от семейната история, предизвикали дори няколко самоубийства… Затова и неговата Лисбет е още по-тъмна като характер, а другият герой, журналистът Микаел Блумквист, несигурен и слаб. „Ларшон е майстор – подчертава Лагеркранс, – неговите книги се превърнаха в знакови в началото на века. Чувствам смирение пред това, което е създал.” Според него големият успех на „Милениум“ се крие в образа на Лисбет Саландер – героиня от напълно нов тип, която променя характера на криминалната литература. „По времето на Стиг Ларшон десните екстеримсти представляваха малка група от хора – обяснява Лагеркранс, – а днес разполагат с много сила. В Америка управлява неприкрит популист като Доналд Тръмп. Популистите използват страха на хората от всичко непознато за своя изгода. И антисемитизмът нараства. Всичко това щеше да натъжи Стиг Ларшон, защото точно от това се страхува и за него предупреждават и книгите му…“ Така Давид Лагеркранс създава последователно за период от четири години четвъртата книга от „Милениум“ – „Онова, което не ме убива“, после идва ред на петата – „Мъжът, който търсеше сянката си“, и шестата – „Тя, която трябваше да умре“. Поставих героите от „Милениум“ в наше време – разказва сега Смирноф. Лисбет има напълно нова роля. Беше ми тъжно, че е толкова самотна. На сцената е жена. Седмата и осмата – последна засега книга от „Милениум“, са вече създадени от жена – Карин Смирноф. „Не съм Ларшон, нито пък Лагеркранс – подчертава тя, – и не искам да ги наподобявам, имам свой собствен стил и език.“ Подобно на Ларшон, и тя нашумява с трилогия – семейна драма за скритите травми и борбата със зависимостите, която се разиграва в шведската провинция и се превърна в сензация. „Поставих героите от „Милениум“ в наше време – разказва Смирноф. – Лисбет има напълно нова роля. Беше ми тъжно, че е толкова самотна.” За Ларшон пък споделя: „Той беше експерт по определени теми, например неонацизъм. Невероятно е колко много неща успя да предвиди. Пише за опасния възход на крайната десница, а днес тя е добре позната не само в Швеция.“ Точно Карин Смирноф ще има честта да отбележи и 20-годишнината от раждането на „Милениум“. След излизането на седмата „Крясъкът на орела“, точно осмата трябва да покаже, че наследството на Стиг Ларшон е живо – нещо повече, чете се и на практика все така интригува. С послание, което надхвърля рамките на обикновен криминален роман или поредица." Осмата книга от третата трилогия "The Girl with ice in her Viens" (Момичето с лед във вените си) все още не е преведена на български език.

Ключови думи: Мъжете, които мразеха жените, Момичето, което си играеше с огъня, Взривената въздушна кула, Онова, което не ме убива