Поезия

Биньо Иванов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1993 г.
Език:: Български
Страници:: 80
Корици:: Меки
Художник:: Станислав Вълканов
Категория:: Поезия
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 200

Биньо Иванов - авторът на необичайната поетика ДЪРВЕНАТА ГЪБА, на която мама кърпеше чорапи; въздуха самотен, дето го наричат Космос - всичко на челото ми се връзва като кърпа. Клонка се огъва по света наблизо, към очите ми догряват свършени звезди... Като ти подавам хляб, ти давам нещо: с дървената гъба ти го давам, с въздуха самотен. ДО ДРУГАТА ТРЕВА До другата трева на мартеница ахнала довиждане и всичко хубаво на всичко. Дошъл е вятъра до края на гората, разплетени са шепа паяци жестоки, развързани са девет клони удушвачи, а другите остават, защото няма време, до другата трева довиждане и всичко. До сто години дишах, до сто и петдесет, но леко съм тъгувал, почти не съм горял, и лакът съм порасъл, и педя път съм имал, и колко съм бил верен, неверен и еднакъв? Остава много нещо, защото няма време, до другата трева довиждане и всичко. Средречна песъчинка, светило на небето, нахапана малина, ужилена забрадка, начукан боб разсеян и лодка за морето, и радио в ухото на тъжния съсед, до другата трева довиждане и всичко. (Ти падаш върху мене, черго, изтъкана от януарски облак и вятър, свирил в лед и всичко пак си идва, но ме заобикаля) до другата трева, до другата трева. За това стихотворение Едвин Сугарев говори така: "Напразно любителите на прилежното слово могат да търсят обяснения какво свързва средречната песъчинка със светилото на небето, как една малина може да бъде нахапана и една забрадка ужилена, защо начуканият боб е разсеян и прочее подобни - не, няма да намерят обяснения. Нещо повече: не са нужни - заедността на всички тези фрагменти се съдържа в интуицията, скрита зад голата дума "всичко". Нещо още повече: няма време за обяснения... ...то е и първото стихотворение в тази първа стихосбирка. И това стихотворение е реквиемно: Биньо се сбогува с нас още преди да е започнал. Защо? Защото няма време. Никога няма време в поетичното битие - нито за обяснения, нито за колебания: на това съзнание се дължи всъщност и извънредната екстремност на неговата поезия - нейната сила да ни влече, да ни вмъква в своите въртопи; нейното жадно всмукване, което пръсва дори езиковите решетки, разгражда всички ограничения, оставя словата и усетите свободни."

Ключови думи: поезия, Биньо, Иванов