Дългият път

Сам между морето и небето

Бернар Моатесие

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Отчислена от библиотека. Жълти петънца по първата и последната страница и по ръба на страниците при затворена книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Георги Бакалов
Град на издаване:: Варна
Година:: 1986 г.
Език:: Български
Страници:: 270
Корици:: Меки
Преводач:: от френски Жасмин Караджова
Категория:: Пътеписи
Ширина (мм):: 147
Височина (мм):: 203

С много снимки и чертежи. Бернар Моатесие е френски пътешественик ветроходец и писател. Роден е на 10 април 1925 г. в Ханой, Виетнам в семейството на търговец. Израства в Сайгон. През 1940 г. японците завземат Индокитай и арестуват семейството. Освободени са след капитулацията на Япония през август 1945 г. През 1950 г. е на посещение в Европа и на връщане среща Пиер Дешумо, с когото през 1951 г. вземат яхта, която кръщават "Снарк" и отплават към Австралия. Лошото състояние на лодката ги принуждава да спрат на Анамбаските острови и в Сингапур. От там отиват до Тобоали, но не получават разрешение от властите и поради лошото състояние на лодката се връщат обратно през Сингапур в Сайгон. През 1952 г. купува стара яхта, наречена "Мария Терезия". С нея тръгва самостоятелно през Малакския пролив към Сейшелите по протежение на 7-мия меридиан. Поради липса на опит и от изтощение се разбива край атола Диего Гарсия, който е военна зона. Превозен е на остров Мавриций. Там живее в продължение на 3 години и работи различни временни работи. Ухапан е от акула, но се възстановява и работи като секретар в консулството на Франция. Едновременно с работата си построява с креолски дърводелец следващата си яхта - "Мария Терезия ІІ". През 1955 г. тръгва с яхтата си към Южна Африка, където остава временно в Дърбан и работи като корабостроител. През 1958 г. тръгва към Карибите, минавайки край островите Възнесение, Света Елена и Фернандо де Нороня. Достигайки Антилите, след три денонощия без сън, се разбива край остров Сейнт Винсент. През 1958 г., работейки на танкер, се премества в Париж. Там се среща с основателя на списанието "Яхти и ветроходство", който го съветва да напише книга за пътешествията си. Книгата му "Un Vagabond des mers du sud" (Един скитник на Южните морета) е публикувана през 1960 г. С парите от продажбата решава да построи нова яхта на речена "Джошуа" на името на самотния мореплавател Джошуа Слоукъм. През 1963 г. заедно със съпругата си тръгват от Марсилия с яхтата на пътешествие. Преминават през Гибралтарския проток, Канарските острови, Антилите, Панамския канал и достигат до архипелага Галапагос през 1965 г., където остават два месеца, а после на Маркизите и в края на годината на Таити. Там избират да се завърнат обратно по маршрут покрай нос Хорн наречен "Логическия път". Натоварени с пресни провизии тръгват от Таити на 25 ноември 1965 г., преминават покрай нос Хорн на 10 януари 1966 г. и пристигат в Аликанте на 26 март (общо 126 дни и 14216 мили), с което правят подобряване на рекорда за най-дълъг преход на платна без спиране. За постижението си получават медал "Синя вода". Пътуването си описва в книга, която е издадена през 1967 г. Следващата година отново прави круизи за ученици и работи по яхтата за подготовката за околосветско пътешествие. Същевременно е обявено от вестник "Сънди Таймс" състезание за околосветска обиколка без спиране и помощ. Той се съгласява да участва и на 22 август 1968 г. тръгва от Плимут. На 20 октомври минава покрай нос "Добра надежда", на 7 декември покрай нос "Луин", а на 2 февруари 1969 г. покрай нос Хорн. Тогава се отказва от състезанието (спечелено от Робин Нокс-Джонстън) и продължава отново покрай нос "Добра надежда" и "Луин". Откривайки повреди по корпуса се отказва да продължи обиколката и акостира на Папеете на 21 юни 1969 г. Пътуването му отново поставя рекорд - 37,455 морски мили за 10 месеца. Книгата за пътешествието си завършва за две години и "Дългият път: Сам между морето и небето" е публикувана през 1971 г. Тя се определя като класически пътепис за приключенско мореплаване. През 1980 г. се премества в Калифорния във връзка със снимането на филм за неговото плавана. Две години по-късно тръгва към Коста Рика, за да пише следваща си книга. В Кабо Сан Лукас обаче попада на силен циклон и въпреки че яхтата е спасена, тя получава тежки повреди и не може да продължи. Той я продава на двама американци, които впоследствие я възстановяват, а по-късно става част от Морския музей в Ла Рошел, като все още плава. Бернар Моатесие умира 16 юни 1994 г. в Париж. През 2009 г. на негово име е учредена литературна награда за книги на тема морски пътешествия.