Трофеите на Лукул

Бертолт Брехт

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Малки следи от времето.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Съставител:: Венцеслав Константинов
Издателство:: Профиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1983 г.
Език:: Български
Страници:: 190
Корици:: Меки
Преводач:: от немски В. Константинов, Р. Георгиева, Н. Попов, С. Аршинкова, Зл. Бойчева, Б. Въчева
Художник:: Марио Вътков
Поредици и библиотеки:: Факел
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 130
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 160
Дебелина (мм):: 10

В началото на 63 година Рим бе обхванат от силно безпокойство. След дългогодишни походи Помпей бе завладял Азия за римляните и сега, тръпнещи от страх, те очакваха завръщането на победителя. След победата му в негова власт щеше да бъде не само Азия, но, разбира се, и Рим. През тези изпълнени с напрежение дни някакъв дребен, слаб човек посрещна свой гост при мраморните стъпала на един от дворците, разположени сред обширните градини край Тибър. Това беше бившият пълководец Лукул, а неговият посетител, който впрочем идваше пеш, бе поетът Лукреций. На времето старият военачалник бе започнал азиатския поход, но Помпей с различни интриги го беше изместил от командния пост. И тъй като Помпей знаеше, че мнозина смятат Лукул за истински завоевател на Азия, Лукул имаше всички основания да очаква пристигането на триумфатора със загриженост. Малцина го посещаваха тези дни. Пълководецът сърдечно поздрави поета и го въведе в една малка зала, за да се подкрепи с лека закуска. Поетът обаче хапна само няколко смокини. Не беше добре със здравето, гърдите му създаваха грижи; не понасяше пролетните мъгли. Отначало разговорът им нито с дума не засегна политическите събития. Двамата обсъдиха някои философски въпроси. Лукул изрази съмнение в тълкуването, което Лукреций даваше на боговете в дидактическата си поема "За природата на нещата". Той отбеляза, че било опасно да се отхвърля религиозността като суеверие. Религиозността всъщност била нравственост. Като отричаме едното, отричали сме и другото. Суеверните представи, които можели да се оборят, били свързани с други представи, чиято стойност не можела да се докаже, но които били не по-малко необходими и прочие, и прочие.