Октопод

Марко Незе

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Забележки по корицата. Следи от времето.
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1989 г.
Език:: Български
Страници:: 342
Корици:: Меки
Преводач:: Маргарита Златарова
Художник:: Татяна Станкулова
Поредици и библиотеки:: Библиотека "Лъч" № 92
Категория:: Криминални романи
Дебелина (мм):: 14

Кой уби инспектора? "Двете полицейски алфети бясно препускаха по тесните улички в покрайнините на Трапани. Профучаха покрай морския бряг с виещи сирени и спряха сред една поляна. Светлините на фаровете очертаха дългата сянка на един спрял фиат регата. Полицаите наобиколиха предпазливо колата с насочени автомати. В горещата юлска нощ сухата трева пращеше под обувките им. - Никой да не пипа - проехтя гласът на висок едър мъж - единственият в цивилно облекло. От групата се отдели пълничък мъж. Беше трасологът от криминалната лаборатория и носеше куфарче. Насочи фенерче към вътрешността на колата и лицето му болезнено се сгърчи, сякаш разтърсено от електрически ток. - Господи - промълви той, - убили са шефа на Оперативната команда. Сред полицаите се надигна неясен ропот, откроиха се ядни ругатни: "Гадини... копелета". Цивилният мъж остана невъзмутим. Приближи се до трасолога, нареди му да изпълни колкото може по-прецизно задълженията си и нагази в тревата. Запали цигара и запуши толкова вглъбен в себе си, че дори не чуваше кроткия плисък на вълните. Светнаха фаровете на други автомобили, от тях слязоха още полицаи. Пристигна и един микробус, на който се мъдреше надпис: "Сицилианска телевизия". Оттам изскочи телевизионен екип, ръководен от журналиста Нани Сантамария, строен и елегантен мъж. Операторите се приближиха до фиата и започнаха да опипват вътрешността му с ослепителните си прожектори. Светлините се задържаха върху трупа на инспектор Маринео, който се намираше зад волана, с отметната назад глава, отворена уста и ръце, отпуснати на седалката."

Ключови думи: Октопод, Марко Незе