Аз съм тук

Дончо Цончев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здрава, без забележки по текста. С подпис на първа страница.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1983 г.
Език:: Български
Страници:: 418
Корици:: Твърди
Художник:: Димитър Ташев
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 25

Пъдпъдъкът живееше в една овесена нива близо до края на селото. Всички го чуваха сутрин да се обажда: "Аз съм тук! Аз съм тук! Аз съм тук! " Чуваха го и късно следобед. Но никой не можеше да го види. Стеблата на овеса бяха високи и кичестите им метли отгоре закриваха всичко. А долу по самата земя не беше чак толкова неудобно да се живее. Стига да си толкова малък, колкото пъдпъдъка, и ти можеш да тичаш спокойно. Все едно както се тича в гора. Когато чуваха неизменното "Аз съм тук" на пъдпъдъка по-близо, децата понякога тръгваха да го издебнат. Разбира се, те не искаха да го убият със своите прашки, а само да го разгледат добре. Но щом го наближаха, и песента му замлъкваше. След някое време се чуваше отново - далече встрани или пък зад гърба им. И тъй като никога не успяваха да го зърнат, те го нарекоха по песента му: "Аз Съм Тук". Някои намираха името за чудесно. Други повеждаха спорове. Много е малък, казваха, та да си има чак три имена. Но нали е все тук, настояваха, виж как това фамилно име му отива. Пък и нали всички ние, малки и големи, също тъй имаме по три имена. Значи той е Аз, смееха се, баща му Съм и дядо му Тук - така ли? Все едно, името на пъдпъдъка си остана Аз Съм Тук и вече всички си служеха с него. И даже умееха да го отличават, когато дойде време от овеса да се обадят и други. Те бяха с по-тънки гласчета - малките Азсъмтукчета - никак не беше трудно да се познае. И тъй, бащата се разхождаше из овеса, да ги наглежда. Двамата с майка им ги учеха да се крият. Да търсят храната си и да летят. И всичко в овеса вървеше чудесно до онзи хубав ден в края на лятото, който започна с кучешки лай и гърмежи. Този ден Аз Съм Тук си осъмна без друго не много спокоен. Огледа се и видя, че три или четири от шестнадесетте Азсъмтукчета са излетели още по тъмно. Останалите тръгнаха да си търсят зърна и буболечки. Майка им се обади напред. Чу се гърмеж и тя млъкна. Чу се и лай - откъм селото и откъм гората. Останал сам, Аз Съм Тук се ослуша. Неприятна история - щом чуеш гърмежи. Той помнеше всичко това от години. Застана нащрек, като се безпокоеше за другите. Изведнъж из овеса прошумоля и едно куче като че изплува пред него от земята. Беше на две крачки и половина от пъдпъдъка - замръзна и опъна опашка. Жълтата му глава беше ужасна, а още по-ужасни - още по-жълтите очи. Аз Съм Тук гледаше кучето, кучето гледаше него. Изведнъж пилето се завъртя и се затича между стеблата на овеса. За едрото куче това беше по-трудно и то го изгуби от очи. Като направи един голям полукръг с бързите си крака, Аз Съм Тук се озова зад гърба му. Видя силуета му сред овеса, чу страшното хрипкаво дишане и продължи бързо в обратна посока. Опасността след минута бе минала. Но ето че отново се гръмна - сега два пъти и много по-близо. Веднага след втория изстрел Аз Съм Тук чу как едно телце тупна наблизо в овеса. Той познаваше и този звук от години - разбра, че едно от децата му вече го няма. Свит в туфа тревица, той чу шумолене. Кучето с едри скокове мина край него. Нещо повече - след малко Аз Съм Тук видя младия пъдпъдък в устата на кучето. Видя и как то го носи към ловеца и как ловецът го закачи за висулката на колана си. Там бяха увиснали на своите неочаквано дълги шии и други пъдпъдъци това беше съдбата им. Целият ден мина в гърмежи. Привечер Аз Съм Тук и неговото семейство започна да се търси чрез песента си. По мръкнало всички се събраха на тяхното място в овеса. Оказа се, че са останали наполовина. Следващата неделя премина по същия начин - загубиха се още трима. Тъй от неделя на неделя в гърмежите и около скоковете на страшните кучета семейството на Азсъмтуците намаляваше, докато в началото на есента останаха всичко петима. Това бяха Аз Съм Тук, неговата вярна другарка и трима от синовете. Те се събраха на онова място, където пристигаха и другите пъдпъдъци - беше дошло времето да отлитат. Топлите страни през моретата ги очакваха. Ятото се вдигна и полетя. След няколко села, край една голяма река, то срещна друго ято от пъдпъдъци. Двете ята се обединиха. Аз Съм Тук беше един от водачите... Дончо Стефанов Цончев, български писател, е роден на 27 юли 1933 г. в град Левски. Завършва геология в СУ "Св. Климент Охридски" (1959). Работил е като зидар (1951-1953), геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), геолог в Министерството на горите (1966-1968). Завеждащ редакция в издателство "Народна младеж" (1968-1970), заместник-главен редактор на "Профиздат" (1970-1973), завеждащ отдел "Българска литература" (1973-1989) в сп. "Съвременник", директор на сп. "Лов и риболов" (от 1989). Основател и директор на в. "Наслука" (от 1991). Негови творби са преведени на 28 езика. Автор на пет театрални пиеси, сценарист на четири игрални филма. Книги: "Мъже без вратовръзки" (1966), "Неделя след обяд" (1967), "Това наоколо" (1969), "Малкият водолаз" (1970), "Роман на колелета" (1970, 1974), "Червени слонове" (1970, 1984), "Опасни типове" (1971), "Почти любовна история" (1972), "Правилата" (1972, 1977), "Обратният лъч" (1973), "Златният дядо" (1974), "По пътя към снежните върхове" (1975), "Принцовете" (1976, 2. основно преработено издание 1991, 2007), "Ако можехме да ги чуем" (1977), "Окото" (1977), "Татко, дядо и аз" (1977), "Книжният Петкан. Дневникът на един геолог" (1978), "Пътешествие до Гигантия" (1978), "Лесни момчета" (1979), "Мостовете" (1979), "На добър час момчета" (1979), "Случки в двора, край гората, из въздуха и под водата" (1979), "Бисерчето" (1980), "Колиба в лозето" (1980), "Звезден прах" (1981), "Портрет за вечни времена" (1981), "Протестът" (1981), "Жълтата къща. Трилогия" (1982-1986, 2007), "Куковден. Избрани разкази" (1982), "Аз съм тук" (1983), "Празник без подарък" (1983), "Тъга, която излиза" (1984), "Къщата на песните" (1985), "Лятно време" (1985), "Снежният рай" (1986), "Черното пиле" (1986), "На Странджа баир душата" (1987), "Протоколи и измислици" (1987), "Прогнозата" (1988), "Дневникът на един геолог" (1989), "За майсторството на разказвача" (1989), "Свирчо" (1989), "Случки в двора, край гората, из въздуха и под водата" (1989), "Момчета зад прозорците" (1990), "Циганинът" (1991), "Ние, децата на голямата лъжа" (1992), "Дивите джентълмени и чудовището" (1994), "Панагюрката" (1996), "Вторичен инстинкт" (1998), "Да си мъж не е невъзможно" (1998), "Иван и кучката" (1998), "Великолепните ненормалници" (2002), "Перата на индианците. 102 разказа" (2002), "Старият кладенец" (2003), "Жрецът и неговият пленник или как Бог създаде Америка" (2007), "Родени виновни" (2007), "Червени слонове" (2007), "Правилата. На Странджа баир душата; Прогнозата; Мъже без вратовръзки; Ние, децата на голямата лъжа" (2008), "365 разкази, есета, миниатюри" в 2 т. (2009), "Красивата версия. Неизбежна проза" (2010), "Малкият водолаз" (2010), "Хари Джеймс" (2010). Член на СБП. Умира на 22 юли 2010 г. в София.

Ключови думи: аз съм, тук, Дончо, Цончев