Марко Марчевски (псевдоним на Марко Маринов Марков) е български писател, публицист и преводач. Известен като автор на детско-юношески партизански, приключенско-фантастични произведения и народни приказки. Роден е на 1 октомври 1898 г. в балканското село Ма̀рча (днес квартал на Дряново), откъдето идва псевдонимът му. Той е първото от 3-те деца в семейството. Има 2 по-малки братя - Рашко и Ганчо. Учи в гимназията в Дряново. След завършването на училището заминава за София. Сътрудничи с хумористични стихове на вестници и списания: "Българан", "К’во да е" (1918), "Поглед", "Свят", "Ехо", "Село" и "РЛФ". Като новобранец участва във Владайското въстание. След Първата световна война е в София и се сближава с Цанко Церковски, Георги Бакалов, Антон Страшимиров, Христо Смирненски, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Крум Пенев, Людмил Стоянов, Гьончо Белев и др. През 1923 г. заедно с Николай Хрелков и Стефан Мокрев издава литературния седмичен вестник "Възход". Във втория и третия брой поместват статиите на Гео Милев, с които авторът призовава писателите да отразяват грозната действителност. "Възход" е спрян от полицията. Марко Марчевски и Николай Хрелков замислят новото литературно списание "Пламък". Марко Марчевски е издател на списанието, за главен редактор се назначава Гео Милев, а членове на редколегията стават Марко Марчевски, Николай Хрелков, Христо Ясенов и Антон Страшимиров. В края на януари 1924 г. излиза първият брой на списание "Пламък". След третия брой Антон Страшимиров официално напуска списанието, защото не е съгласен с острия политически тон на Гео Милев. Той смята, че така дейността на списанието и на сътрудниците се поставя в опасност. Така и става. След поместването на поемата на Гео Милев "Септември" списанието е спряно от полицията. Като издател на списанието "Пламък" Марко Марчевски е арестуван и осъден на 1 година строг тъмничен затвор с лишаване от граждански права за 3 години. По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и преминава нелегално в Гърция. Там е заловен и интерниран в концлагер на остров Самос, по-късно на остров Сирос, работи на корабите. През септември 1925 г. нелегално отива в Съветския съюз, където живее до 1934 година като политически емигрант. Работи като журналист в Ленинградската редакция на в. "Вечерняя красная газета". След това като редактор в Държавното издателство за национални малцинства, секция "Българска литература" в Харков. Завършва филологическия факултет на Харковския университет и става аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт "Шевченко". Издава книги на български език за местни българи, в които описва борбите срещу османското владичество и живота в България. Някои от тях се превеждат на руски и украински език. Става член на Съюза на украинските писатели. След амнистията се завръща в България през 1934 г. Арестуван, попада в Дирекцията на полицията и на разпит при полицая Гешев вследствие на побой загубва 70 % от слуха си. От въпросите, задавани му при разпита, разбира, че Гешев получава информация направо от КГБ в Москва. Излязъл на свобода, редактира в. "Известия", сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. "Звезда", сп. "Нова литература", в. "РЛФ", "Литературен преглед", "Ехо", "Поглед", "Щит", "Вик". През 1936 г. посещава отново за кратко време СССР и разбира, че жена му и детето му са затворени в лагери. След повторното си завръщане в България публикува превода си на "Разораната целина", съветски пропаганден роман за колективизацията от Михаил Шолохов. На няколко пъти е арестуван, а в края на април 1937 г. е интерниран в Смолян, но на 15 май поради амнистията го пускат. През 1938 г. издава "Руско-български речник"; "Малка философско - научна енциклопедия" (1939); "Малка литературна енциклопедия" (в 2 тома, I изд. - 1939, II изд. -1940); "Практично ръководство за лесно изучаване на руски език" (1940) и др. На 18 септември 1941 г. е изпратен в концлагер "Кръсто поле" ("Еникьой"), от там в "Свети Кирик". След освобождаването му на 17 октомври 1943 г. минава в нелегалност. След 9 септември 1944 г. работи като редактор в разни периодични издания и издателства: сп. "Весело Другарче" (1944), в. "Лост" (1946), издателство "Народна младеж" (1947 - 1948), сп. "Септември" (1952 - 1954). Сътрудничи на сп. "Българо-съветска дружба", "Пламък", "Септември", "Дружинка", "Славейче", в. "Септемврийче", всекидневния печат. Доцент е по история на руска класическа и съветска литература във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1951 - 1962). В Съюза на българските писатели завежда отдел "Детска литература". Известни са неговите детско-юношески произведения "Сините скали" (1948), "Героите на Белица" (1950), "Митко Палаузов" (1951), "Остров Тамбукту" (1955 - 1957, в 3 т.), "Народни приказки" и др. Превежда творби на М. Шолохов, В. В. Иванов, М. Горки, И. Илф и Е. Петров, А. П. Гайдар, Ж. Верн, Х. Бичър Стоу и др.