Алберт Швайцер

Б. М. Носик

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Към отлично. Здрава, без забележки по текста.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Наука и изкуство
Град на издаване:: София
Година:: 1982 г.
Език:: Български
Страници:: 413
Корици:: Меки
Преводач:: от руски Илия Костов
Художник:: Лили Радева
Поредици и библиотеки:: Портрети
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 20

Фундаменталният факт в съзнанието на човека е: "Аз съм живот, който иска да живее, сред друг живот, който иска да живее." Алберт Швайцер Алберт Швайцер (1875 - 1965) е един от най-интересните и въплъщаващи европейския дух мислители на двадесети век. Той принадлежи към поколение, което въпреки че бе свидетел на двете световни катастрофи, успя да запази оптимизма и активно-утвърждаващото отношение към живота и света. Швайцер създаде етика, основана на преклонението пред живота, във време, в което животът и жизнеутвърждаващото начало трябваше да преодоляват трудностите на възникналите като ракови образования на стария континент тоталитарни режими. "Моят живот е моят аргумент", тази често споделяна от Швайцер мисъл най-добре обобщава живота му. Тя е в основата и на огромното му влияние върху духовното развитие на Европа. Всъщност примерът, който с начина си на живот даваме, не е най-главното, с което въздействаме, казваше Швайцер, - то е единственото. На този принцип големият хуманист остана верен докрай. Той го нареди в групата на най-светлите европейци, които виждаха света като единно цяло, споявано от обща духовна основа. "Навсякъде, където виждаш живот - това си ти! " Алберт Швайцер Делото и идеите на Алберт Швайцер не могат да бъдат разбрани извън човешката му "жизнена траектория", затова трябва да нахвърлим нейните едри щрихи. Син на беден лутерански свещеник и майка, родена в семейството на протестантски пастор, пътят на Швайцер към теологията отрано е предначертан. И все пак природата дарява този чувствителен младеж с таланти, които далеч надхвърлят амбициите на родителите му. В Университета на Страсбург изучаването на теология той съчетава с философия. Заниманията с музика, започнали с първите уроци на баща му по орган и продължили в Париж като юноша, го водят към изследване на религиозното съдържание и религиозните мотиви в творчеството на Бах. Така се ражда книгата на Швайцер "Йохан Себастиян Бах", която прави името му известно още преди да е навършил тридесет години. Университетските теологически курсове пък развиват изследователския му интерес към живота на "историческия Иисус". Така се ражда книгата на Швайцер "История на изследването на живота на Иисус", в която младият автор разглежда основните концепции на евангелската история и показва, че образът на Иисус, който апостолите налагат, е просто вариант от интерпретациите на християнството. Теологията не удовлетворява духовните търсения на Швайцер. Заниманията с философия, и по-специално с религиозните възгледи на Кант, завършват със защита на философска дисертация в самото навечерие на двадесети век. Работата върху нея го отвежда до размисли за съдбата на културата, европейската култура, която в преценката на Швайцер е навлязла в труден етап на застой, на "успокоение". След време той ще напише: "Войната вилнееше като едно проявление на упадъка на културата." Голямото събитие в живота на младия Швайцер идва през 1896 г, когато едва двадесет и една годишен, дава обет да живее "за себе си" само до своята тридесетгодишнина, след което ще се посвети на непосредствено и действено служене на хората. През 1905 г., когато е на тридесет, той оповестява на приятелите и роднините си, че въпреки блестящите перспективи пред него като теолог, философ, писател-музиковед и концертиращ пианист и изпълнител на орган, той ще посвети остатъка от живота си на лекуването на хора от африканския континент. Така на тридесет години Швайцер отново е студент в Университета на Страсбург - този път в медицинския факултет, - откъдето излиза като дипломиран лекар през 1911 г. Две години по-късно, заедно със съпругата си, междувременно завършила курсове за медицинска сестра, Швайцер отплува към Габон, тогава френска колониална територия. В малкото селце Ламбарене на брега на река Огове, сред девствената джунгла той построява малка болница, влагайки всички средства, които концертите и книгите му са донесли. От този момент нататък светът ще го познава като "лекарят от Ламбарене". Болницата и мисията му да лекува африканските негри стават смисъла на живота на Швайцер. Първата световна война носи неприятни преживелици за семейство Швайцер: те са родени в Елзас като поданици на Германския райх и сега се оказват "в плен" на французите. След няколко изтощителни години, пълни с напрежение и страх, двойката най-сетне е разменена за френски военнопленници. В годините между двете световни катастрофи идва голямото признание за Алберт Швайцер: почетни докторати от няколко университети, издаване на основния му труд "Култура и етика", четене на публични лекции, както и концерти в европейските столици. Със събраните средства той разплаща натрупаните покрай болницата стари дългове и мисли за нейното възстановяване. Сега вече не е сам - начинанието му привлича доброволци лекари и сестри, готови да последват примера му. Междувременно книгите, лекциите, речите, интервютата на Швайцер водят до широкото разпространение и възприемане на неговата етика на преклонението пред живота. Той непрестанно пътува между Африка и Европа, за да изнася концерти и набира средства за финансирането на болницата в Ламбарене. За нещастие през февруари 1939 г. идва личното му отрезвяване относно събитията, които предстоят на европейския континент. По време на поредното морско пътуване към Европа Швайцер слуша "миролюбивата" реч на Хитлер и разбира, че няма спасение от предстоящата война. Отлага планираната почивка и в рамките на десетина дни в Страсбург набавя колкото може повече медикаменти за болницата в Ламбарене. Веднага поема назад към Африка: Ламбарене става пристан за него, тук минават годините на Втората световна война. В нейния край идва върхът на човешкото безумие: атомното оръжие е използвано на практика. Остатъка от своя дългогодишен път на земята Швайцер посвещава на борбата за свободен от атомни оръжия свят. Вероятно най-голямото признание за тези усилия идва през 1953 година, когато му е присъдена Нобеловата награда за мир. Речта, която произнася по повод на тържеството, отново е посветена на каузата за забрана на опитите в областта на ядрените оръжия. Тази кауза, обща за водещите интелектуалци в целия свят, е в пълен унисон с етиката на преклонение пред живота. С тази кауза Алберт Швайцер си отива от света на деветдесетгодишна възраст. Погребват го в Ламбарене до жена му, под прозорците на кабинета, в който лекува. Болницата и до днес работи и приема пациенти от всички краища на света. "Не мога другояче, освен да се прекланям пред всичко, което се нарича живот, не мога другояче, освен да споделям усещанията на всичко, което се нарича живот: ето това е началото и фундаментът на всяка нравственост." Алберт Швайцер

Ключови думи: Алберт, Швайцер, Носик, портрети