Пиратът

Уолтър Скот

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Има леки забележки. Добро състояние.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Георги Бакалов
Град на издаване:: Варна
Година:: 1979 г.
Език:: Български
Страници:: 426
Корици:: Меки
Преводач:: Борис Миндов
Художник:: Стоимен Стоилов
Поредици и библиотеки:: Чужда проза
Категория:: Приключения
Дебелина (мм):: 25

Всичко у него... е от морето променено. Шекспир - "Бурята" ПРЕДИСЛОВИЕ Имаше там кораб, рече той. С пълно право можем да започнем този кратък увод с цитат от "Старият моряк", тъй като именно на борда на кораб авторът придоби скромните знания и сведения за хората и природата, които се опита да въплъти в романа "Пиратът". Авторът бе поканен да придружава една комисия на службата за северните фарове, която възнамеряваше да обиколи през лятото и есента на 1814 г. крайбрежието на Шотландия и различните групи острови, спадащи към нея, главно с цел да провери състоянието на многобройните фарове, подведомствени на тази служба - постройки, твърде важни както с оглед на общополезните им функции, така и на държавните интереси. В комисията, натоварена с тази отговорна държавна работа, влизат ex officio[1] и шерифите[2] на всички крайморски шотландски графства. Тези джентълмени работят на доброволни начала, но когато се наложи да обикалят фаровете, им се предоставя добре снабдена и екипирана въоръжена яхта. Към комисията е придаден отличният инженер мистър Робърт Стивънсън[3], за да й помага като консултант-специалист. Авторът придружаваше тази експедиция като гост, защото графство Селкъркшир, на което се смята за шериф, подобно на кралство Бохемия в историята на ефрейтор Трим[4] няма в района си пристанище, затова най-висшият му представител не влиза в тази комисия - обстоятелство от неособено значение, като се има пред вид, че всички членове на комисията бяха стари, близки приятели, с еднаква професионална подготовка и готови всячески да си помагат. Важната работа, която представляваше главната цел на пътуването, имаше тази приятна страна, че беше свързана с посещаването на забележителни места, интересни за любознателния пътешественик; защото всеки див нос или опасен риф, който трябва да се отбележи! с фар, обикновено се намира в близост до скали, пещери и буруни, предлагащи великолепна гледка. Освен това разполагахме свободно с времето си и тъй като повечето бяхме плавали с платноходки по реки и езера, можехме винаги да превърнем неблагоприятен вятър в попътен и да се насочим във фордевинд към някой интересен за нас обект откъм подветрената ни страна. Така, с намерение да вършим общественополезна работа и същевременно да си направим лично удоволствие, на 26 юли 1814 година потеглихме от пристанището Лийт, минахме край източния бряг на Шотландия, разгледахме различните му забележителности, после се насочихме към Шетландските и Оркнейските острови, добавихме се известно време да съзерцаваме чудесиите на тия места, които ни разкриха толкова нови за нас неща; след като видяхме всичко заслужаващо внимание в древната Ultima Thule[5], където слънцето почти не смяташе за нужно да си лята, защото по това време на годината ставаше толкова рано, ние заобиколихме най-северния край на Шотландия и огледахме набързо Хебридските острови, където намерихме много добри приятели. После, за да не се каже, че малката ни експедиция е лишена от обаянието на опасността, имахме щастието да зърнем отдалеч, както ни казаха, един американски кръстосвач, и възможността да си представим как щяхме да изглеждаме, ако като завършек на пътешествието ни бяха откарали като пленници в Съединените щати.[6] След като навестихме поетичните брегове на Морвън и околностите на Обън, прескочихме към бреговете на Ирландия й споходихме Пътя на великаните[7], за да го сравним със Стафа, която бяхме видели по маршрута си. Най-сетне, към средата на септември, приключихме пътешествието си в пристанището Грийнък в устието на Клайд. Така завърши приятното ни странствуване, за което допринесе отличната екипировка на кораба, а също и екипажът му, от който можаха да се отделят достатъчно хора за лодката, след като се оставеха необходимите на борда, така че имахме възможност да слизаме "а брега, щом нещо възбудеше любопитството н". Хвърляйки за миг поглед назад към това щастливо време от живота ми, искам да добавя, че между шестимата или седмина приятели, които извършиха тава пътешествие, нито веднъж не възникна ни най-малко пререкание или разногласие, макар че някои безспорно имаха различни вкусове и наклонности и бяха принудени да прекарат няколко седмици на малко карабче; всеки като че ли се стремеше да подчини личните си желания на желанията на приятелите си. Благодарение на това единодушие всички цели на нашата малка експедиция бяха изпълнени и можехме да приемем, че за това време напълно подхождаха думите от прекрасната морска песен на шотландския поет Алън Кънингам: Просторът морски наш бе дом и весело живяхме!