Асфодел

Калоян Праматаров

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Сони
Град на издаване:: София
Година:: 2012 г.
Език:: Български
Страници:: 78
Корици:: Меки
Категория:: Поезия

"АСФОДЕЛ" ОТ КАЛОЯН ПРАМАТАРОВ Красен Камбуров web "Асфодел" от Калоян ПраматаровЗачетох първата книга на поета не отзад напред, както снизходително се прави с първи книги, а по моя си стар навик, отначало към края, както я е подредил авторът. И без снизхождение, непотребно никому. Затова, когато стигнах до биографичната справка, мнението ми за лириката на Праматаров кажи-речи се потвърди от професията му - археолог. За него помогнаха и илюстрациите (всъщност самостойни творби) на поетовия брат, в които можем да различим индиански и кукерски маски, китайски фризове или ембриони на Кандински и Миро. В стиховете има много рязане, изкормване, изтърбушване, разчленяване и под. - изобщо прекалена анатомия на границата на натурализма, а често и отвъд нея. Праматаров предпочита не прекия изказ, а образа (както и рецензентката Мирела Иванова), но струпването на реалии от различно естество и порядък, особено когато над тях е насочен скалпел! - оставя текста на равнището на моментното настроение, на ескиза, на нахвърленото с бърза ръка. Донякъде този археологико-анатомичен взор на Праматаров се оправдава в цикъла ПАНСПЕРМИЯ, където скалпелът и лопатката са вече инструменти за онтологизиране и демаскиране на всякакви цивилизации. Някои късове зазвучават като дитирамби и ме подсещат за дипломата Пол Клодел и археолога Виктор Сегален, които точно преди век превърнаха във висока поезия пребиваването си в Източна Азия. Ако бе написано преди 60 години, стихотворението НЕПРИНУДЕН НИКОЙ щеше да се нарича ВОЙ, а авторът му - Алън Гинзбърг. Ако бе отпреди 20 - щеше да носи името НЕПУКИСТЪТ, а авторът му - партиецът Волен Сидеров. Същият (с избухването на демокрацията подобни "поети" бяха легион), ако добре си спомням, натякваше шумно за полови актове в катафалки, и прочие пиршества. Без изобщо да го сравнявам с партийния вожд, припомням на Праматаров, че сърдитите текстове, независимо как са озаглавени, най-често си остават публицистика. Умъдряването, към което явно върви талантливият лирик, ще го принуди да не грабва перото при всяко вълнение, а да го износва до кристализация, от която пък формата му няма да е тъй настръхнала и озъбена. С една дума - по-малко ръкомахане. За Поезията рецепта няма. Поезията е внезапна метафизика, затова и си позволявам няколко добронамерени съвета. Да изчисти до минимум отглаголните и абстрактните съществителни, които неволно изискват членуване, а то праща поезията по дяволите. Свежда я до информация и констатация. Ето няколко случайни примера, а те са многократно повече. ... и се усмихвам загадъчно в плуващи прекалености... ... лилави сияния се стелят в съмнението... ... извратеното поведение на недоразвитото съзнание... ... поглеждам настрани в поле от глупави усмивки бронзови игли в медни преживявания безсмислените вземания задължават давания... Бял (свободен) стих не значи стих без ритъм. На френски, полски или чешки, езици с постоянно ударение, е важен само броят на сричките (силабите) - но в немски, руски и български е абсолютно задължителна силаботониката - сиреч ритъмът. От този закон няма мърдане. Нарушим ли го с една сричка - четем проза. АСФОДЕЛ е интересна книга, книга отлично структурирана. Очаквам нови, по-успешни срещи с Калоян Праматаров. Както и с брат му, разбира се. 27.02.2012 г.