Живи

Ю Хуа

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова.
Наличност:: при доставчик - в това състояние и цена в този щанд.
87% от книгите са налични при доставчиците, с които щандът работи (на база последните 100 поръчки през последната година).
Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Жанет 45
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 2020 г.
Език:: Български
Страници:: 188
Корици:: Меки
Преводач:: от китайски Стефан Русинов
Поредици и библиотеки:: Отвъд
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 200
ISBN:: 9786191866007

Издаден през 1992 г., романът "Живи" за съвсем кратко време се превръща в един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра. С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели Гран при от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на "Криминале" на Куентин Тарантино. Оттогава "Живи" неизменно попада във всевъзможни класации за най-добри книги, включително в престижния списък на ежеседмичника "Яджоу джоукан" за стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на XX век. Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет - 45". За автора: Ю Хуа е роден през 1960 г. в гр. Ханджоу в семейство на хирург и специалистка по вътрешни болести и по негови думи голяма част от детството му преминава в болнични коридори насред кофи с кръв, миризма на дезинфектанти и безкрайни стенания. На осемнайсет, след като завършва средно училище и не намира достатъчно амбиция да продължи в университет, е разпределен като помощник в зъболекарски кабинет, който самият той нарича "зъбарница", защото е просто място за вадене на зъби и нищо повече. В мемоарното си есе "Как от зъболекар станах писател" Ю Хуа описва как там прекарва най-скучните пет години от живота си, през които научава две съществени неща: че на света няма по-неживописно място от човешката уста и че безцелното шляене е част от длъжностната характеристика на творците от Дома на културата, които току минават край зъбарницата. Вече окончателно разбрал, че не става за лекарска работа (понеже там "едно е винаги едно, две е винаги две" и няма никакво място за въображение), и след като преценява, че не го бива нито в композирането, нито в рисуването, Ю Хуа решава да се захване с писане, за да се домогне до лелеяното лентяйство в Дома на културата. По това време, в началото на 80-те, Китай тъкмо е излязъл от крайния тоталитаризъм на Културната революция при Мао Дзъдун. Както казва Ю Хуа в едно интервю, тогава "проза се пишеше по един и същи начин" и "литература практически не съществуваше". На фона на либерализирането на социалната и културната обстановка се появяват ранните му разкази - изпълнени с насилие, хаос и абсурд, те го поставят в челните редици на набиращото скорост по това време авангардно течение, което със своите стремежи да подложи на съмнение закостенелите културни и човешки норми оказва силно влияние върху литературната среда, а впоследствие става и неизменна част от съвременната литературна история. Първият сборник на Ю Хуа, "На осемнайсет заминах надалеч", излиза през 1989 г. в култовата поредица "Нови звезди" на издателство "Писател", където дебютират повечето автори, които през следващите две десетилетия ще придобият статут на съвременни класици, включително Мо Йен, А Чън, Цан Сюе, Ма Юен, Гъ Фей. Две години по-късно излиза вторият му сборник, Нещо инцидентно, след което Ю Хуа съзнателно преориентира стила си от експериментализъм към реализъм, а литературният му фокус осезаемо се премества от жестокостта към състрадателността, за да избегне това, което в есето си Един спомен се върна нарича предстоящ "психически срив". Вследствие на тази промяна се появяват трагикореалистичните романи "Викове под ръмежа" (1991), "Живи" (1992) и "Сю Сангуан продава кръвта си" (1996).