Призори

Светлозар Игов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Отлично запазена книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1994 г.
Език:: Български
Страници:: 205
Корици:: Меки
Художник:: Емил Марков
Категория:: Българска проза
Дебелина (мм):: 10

Книгите с фрагменти и афоризми - от Хераклит през Ницше до Канети и Чоран - винаги са били сред любимото ми четиво. Но никога не съм предполагал, че сам ще пиша фрагменти и още по-малко - че книгата ми с фрагменти ще бъде една от най-успешните ми творби. Ето как възникна тя. В началото на 1981 година - на ръба на огромно душевно и интелектуално напрежение - довърших своя труд "История на българската литература", оказал се доста по-голям по обем от предвиденото. Вече бях дал ръкописа в "Наука и изкуство" и директорката на издателството обяви във в. "АБВ" моя труд сред планираните за издаване през 1981 година книги, поради което бързах да редактирам окончателно последните глави. Но не бе съдено ръкописът ми да види бял свят. В литературния официоз се появи визиращо мен ругателско стихотворение от тогавашния писателски шеф и фаворит на диктатора. Не много след това бях привикан на "разговор" от тайните служби, където сплашващо ми бе внушено, че трудът ми няма да бъде издаден, ако не се включа във възхвалата на дъщерята на диктатора. Не се поддадох на заплахата и дори се оплаках писмено до самия "първи" от репресивната злоупотреба с властта, в резултат на което започна нов кръг от моето ходене по мъките, за което разказвам другаде. Първата стъпка от връхлетелите ме с нова сила репресии беше забраната за печат на труда ми. Но в началото на 1981 година още не подозирах, че моята "История на българската литература" ще има такава съдба. И след тежкия двегодишен труд се заех да разчистя работната си площадка, тоест - да внеса в ред и да прибера в архива натрупаните при писането подготвителни материали: двайсетина тетрадки, в които си бях водил записки - извадки от и за българската литература, хрумнали ми идеи, варианти на текста. Преди да прибера тези тетрадки в архива, реших да отделя от тях онова, което би било полезно за бъдещата ми работа. Започнах да преписвам и редактирам тези фрагменти и да ги събирам в отделна папка. Успоредно с преписването започваха да ми хрумват нови идеи и така - редом с извадките от големия ръкопис - почнах да пиша и нови фрагменти. А заедно с литературноисторическите фрагменти се редяха и размисли по обществени и културни проблеми, често пъти горчиво интонирани, захранвани от всичко, което ставаше около мен и с мен. Защото все повече се озовавах лице в лице с обезумяващите от безграничната си власт и поставили се над закона мрачни сили на режима. Така - в периода 1981-1982 година - се отдадох почти изцяло на писането на фрагменти, за чието издаване не мислех. В началото на 1983 година реших да прочета купищата изписана хартия, събрана вече в няколко папки. И едва тогава разбрах колко много работа още ми предстои. Защото по-голямата част от написаните фрагменти се оказаха родени от твърде бързо и леко вдъхновение, за да имат по-трайна стойност. А и онези, в които "имаше нещо", се нуждаеха от още много работа със словото. Но след няколко месеца успях да отсея от написаното един неголям ръкопис. Ред от фрагментите бяха твърде дръзки според тогавашните стандарти, но вече си мислех, че мога да опитам да предложа ръкописа за печат (след забраната на "Историята" най-много можеха да забранят още една моя книга). Изпратих ръкописа във варненското издателство, с което преди това имах плодотворно сътрудничество в поредицата "Есета", на която бях нещо като неформален консултант и за която бях съставил книги с есета от Албер Камю, Т. С. Елиът и Иво Андрич. След месец-два от издателството ми изпратиха три рецензии - от Ефрем Каранфилов, Атанас Свиленов и Огнян Сапарев. Броят на рецензиите подсказваше, че издателството добре е разбрало възможните рискове с ръкописа ми, чието евентуално издаване се нуждаеше от солидна критическа застраховка. За мое щастие и тримата рецензенти се бяха изказали добре за книгата и я препоръчваха за издаване. Въпреки положителните рецензии обаче варненското издателство не бързаше с издаването на книгата, което ми стана ясно през лятото на 1983 година. Затова, когато през есента на същата година директорът на пловдивското издателство Петър Анастасов ми предложи да му дам книга, реших да му предоставя ръкописа, който оттеглих от Варна заедно с трите положителни рецензии и вече избраното заглавие "Призори". И зачаках обещаната за издаване книга. Но тъй като тя не се появи до есента на следващата (1984) година, реших да попитам Петър, с когото ме свързваха приятелски колегиални отношения, какво става. Той искрено се учуди, че книгата още не е излязла, и ме увери, че ще се погрижи за по-бързото й издаване. Не се съмнявах в доброжелателността на Петър Анастасов и издателството, но върху мен отново се сгромолясаха беди, дирижирани от сили, на които никой не можеше да противостои. На 28 февруари 1985 година бях изключен от писателския съюз, като на публично събрание неколцина "лидери" крещяха срещу мен смъртни заплахи. Но през март изключването бе заменено (по логиката "Ние теб няма да те правим герой! ") с "последно предупреждение". През септември 1985 година с вулгарен полицейски спектакъл на цялото ми семейство бе забранено да заминем за Прага, където бях назначен след спечелен конкурс за преподавател в Карловия университет. Не ми беше дадено никакво обяснение за тази забрана - нито от съответните институции, нито от "най-високото място", към което се обърнах отново с писмена молба да ми бъде даден отговор. А когато в края на 1985 година отправих ново писмо до диктатора с въпроса: "Могат ли да бъдат патриоти хора, които смятат за наказание да живееш в родината си? ", положението ми съвсем се смрази. Поради което престанах да мисля за издателската съдба на книгата си, която в тези условия не би могла да види бял свят. Но междувременно нещо в света се променяше. И един от симптомите на тази промяна бе съдбата на "Призори".