Сред разноликата тълпа, която през първата половина на деветнадесетия век се отправяше към Америка, през 1830 година отплава като корабен юнга и едно дванайсетгодишно момче на име Оливие Глукс, комуто предстоеше по-късно, под името Гюстав Емар, да стане известен писател. Роден на 13 септември 1818 - 1883година, той отиваше в Америка не за търговия и бързо забогатяване. Младежът бе привлечен от живота сред прериите на Северна Америка, от огромните пространства на Канада, от загадките на Южна Америка и от нейната тайнствена цивилизация, от бита и ежедневието на индианските племена, все още запазени в първичния си вид. Неотразимият чар на живота сред девствената природа, който събужда незаспалия все още подтик у човека на цивилизацията към съществуването в естествени условия, бе засилил копнежа и вътрешния зов у младия Емар. Той потъва за цели осемнайсет години в непознатите простори на грамадния континент и задълго се откъсва от живота на Европа и на тогавашната цивилизована
Америка.
***
Гюстав Емар (на френски: Gustave Aimard) е литературен псевдоним на известния френски писател на исторически и приключенски романи Оливие Глу (на френски: Olivier Gloux), който твори през XIX век.
Роден е на 13 септември 1813 година в Париж. Животът му е бурен, изпълнен с премеждия, пътешествия и приключения. На 12-годишна възраст започва работа като юнга на търговски кораб и за дълги години напуска родината си. Когато пристигнал в Мексико, Емар напуска кораба в мексиканското пристанище Веракрус и с рибарска лодка предприема пътуване по крайбрежието на Мексиканския залив. През 1836 година участва в плаване до Африка и Бразилия на борда на роботърговски кораб. През 1846 година по време на войната между Мексико и САЩ (след приключването и САЩ анексират Тексас) Емар командва мексиканска военна бригантина и корабът му е пленен от американска фрегата в устието на река Мисисипи. Бягайки от плен, той се насочва на запад, и се прехранва като ловец и трапер, докато накрая е пленен от индианци от племето апачи.
През 1848 година се завръща във Франция и взема участие в революционните събития, даже става гвардейски офицер, но след преврата на Наполеон III отново заминава за Южна Америка. Там предприема редица опасни експедиции в малкоизследвани и труднодостъпни райони, като през 1851 година в Патагония отново е пленен от индианци и живее сред тях четиринадесет месеца.
Завръщайки се повторно в родината си се отдава на литературна дейност. Изпод перото му излизат десетки приключенски романи, в които той описва своите наблюдения и знания, придобити по време на странстванията му Северна, Южна Америка и Африка. Публикува повече от 50 романа, част от които добиват огромна популярност и са преведени на множество езици. В творческо отношение романите му са повлияни от творчеството на Фенимор Купър и са написани в традициите на френския роман в подлистници.
Творческите занимания обаче не са достатъчни за дейната му натура. Емар взема участие в мексиканската експедиция на френската армия по време на френско-английско-испанската интервенция в средата на 60-те години на XIX век. Гюстав Емар организира и доброволчески отряд от "свободни стрелци", съставен от френски писатели по време на Френско-пруската война (1870 - 1871 година). След войната продължава да пише.
В края на живота си писателят е с помрачен разсъдък. Умира на 20 юни 1883 година в парижката болница "Света Ана".
Ключови думи: Гюстав Емар, Арканзаски трапери, роман, приключенска литература, пътешествия, четиво за тийнейджъри
