Червен бряг

Колектив

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Неголямо захабяване от времето.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: София Прес
Град на издаване:: София
Година:: 1983 г.
Език:: Български
Страници:: 132
Корици:: Меки
Категория:: Краезнание
Тегло (гр.):: 610
Ширина (мм):: 210
Височина (мм):: 290
Дебелина (мм):: 10

Червен бряг е град в Северна България, административен център на община Червен бряг, област Плевен. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 489 души по настоящ адрес и 295 души по постоянен адрес. Червен бряг е разположен на границата между Предбалкана и централната част от Дунавската равнина - Оряховската и Белослатинската равнини, на десния бряг на река Искър и нейния приток река Златна Панега. Районът е населен преди повече от 7000 години, за което свидетелстват находки от неолитни селища. Село Червен бряг е споменато за пръв път в османски данъчен регистър от 1430 година като Джервен брег. В средата на XVI век е регистрирано в османски документи като село Добролък, тимар от каза Мроморница. През XVI век е документирано и в регистъра за войнуци към каза Нийболу като село Червен бряг. Тогавашното селище се намира в местността "Езерото", на 1 км южно от града, където и до днес се прави оброк на Св. Илия. Името на селището идва от червеникавата глина, добивана край него. Съвременният град е създаден през 1899 година от Иво Попович и Марко Марков на 3 километра западно от селото като гара на строящата се железопътна линия София - Варна и през следващите години се превръща в оживен пазар за зърнени храни, домашни животни, пашкули и други земеделски произведения. С Указ №402 по доклад на министър-председателя Андрей Ляпчев от 26 юни 1929 година гара Червен бряг получава статут на град. Към него е присъединено и старото село Червен бряг, днес 5-и квартал - Източна зона. В края на 60-те години край града е изграден голям военен завод за производство на бронирани машини - Машиностроителен комбинат "Девети май", по-късно "Бета" АД. След края на Студената война заводът ограничава дейността си и през 2009 година фалира.