Димитровград / Dimitroffgrad

Сборник

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Неголямо захабяване от времето.
Език:: Български, Руски и Немски
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Съставител:: Самуил Сорев
Издателство:: София Прес
Град на издаване:: София
Година:: 1983 г.
Език:: Български, Руски и Немски
Страници:: 116
Корици:: Меки
Категория:: Краезнание
Тегло (гр.):: 610
Ширина (мм):: 210
Височина (мм):: 290
Дебелина (мм):: 10

Димитровград е град в Южна България, област Хасково, в близост (на 15 км) до град Хасково. Той е административен център на Община Димитровград, регионален търговски, промишлен и транспортен център. Разположен е в Тракийската низина по поречието на река Марица. По данни от НСИ населението на града е 30 280 души (31 декември 2024). По население е вторият в областта (след областния център) и третият най-голям необластен град в страната (след Асеновград и Казанлък). В България по население заема и 27-а позиция, изправарвайки по жители областни градове като Ловеч, Силистра, Разград и Смолян. В миналото на мястото на днешния Димитровград има три села - Раковски (Каяджик), Мариино (Кокарджа) и Черноконево (Караатли). Село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селото се изгражда гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му. През 1941 година компанията "Гранитоид" започва изграждането при Раковски на нов промишлен комплекс, като купува съществуваща въгледобивна мина в Маришкия басейн и започва изграждането на циментовия завод "Вулкан" с годишен капацитет 100 хиляди тона и топлоелектрическа централа. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година продължава развитието на промишления комплекс, като новия тоталитарен комунистически режим обявява изграждането на изцяло нов град по модела на съветския Комсомолск на Амур.[4] В проекта е ангажирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната полагат доброволен труд като първите от тях пристигат на място на 10 май 1947 година. Димитровград е създаден официално с обединението на Раковски, Мариино и Черноконево на 2 септември 1947 г. с решение, подписано от тогавашния министър-председател и лидер на БРП (к) Георги Димитров, който на базата на решението на младежката организация, Димитровския комсомол, дава собственото си име. Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена "Млада гвардия". Техният девиз е: "Ние изграждаме града, градът изгражда нас! ". Бригадирите построяват десетки жилища, Азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград.