С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:
Дребният господин Фридеман... 5
Палячо... 31
Тобиас Миндерникел... 61
Луизка... 70
Тристан... 87
Тонио Крьогер... 129
Щастие... 192
У пророка... 205
Труден час... 214
Смърт във Венеция... 223
Господар и куче... 300
Марио и фокусникът... 386
Послеслов - Паул Рилла... 438
Томас Ман е най-значителният романист и новелист в немската литература от XX век. Той рисува критически и с голямо художествено майсторство упадъка на буржоазията, с пълно разбиране и - макар колебливо - утвърждение на "новия свят, който идва". През 1929 г. получава Нобелова премия за целокупното си творчество, но главно за първия си роман "Буденброкови".
Произведенията на Томас Ман представляват непрекъснат вариант на една и съща основна тема, те са "книги за края" (на буржоазното общество). В този смисъл цялото негово творчество може да бъде схванато като "отстъпателно сражение в голям стил, водено с ясно съзнание за неговата безнадеждност"; но в същото време той знае, че ние, децата на края... имаме вече връзка" с новото, което ще замести старото. Това съзнание, съчетано с високо художествено майсторство, му дава възможност да стигне до дълбоко прозрение на историческото развитие.
В ранното творчество на Томас Ман преобладава проблематиката за съдбата на художествения творец в буржоазното общество (новелите "Триган", "Тонио Крьогер", "Смърт във Венеция"), въпросите за враждебното отношение на капиталистическия обществен строй към човека на изкуството, но също така откъсването от живота и декадентството на буржоазния художествен творец.
След Първата световна война, която го разтърсва издъно, Томас Ман се мъчи да намери път, по който да стигне до ясно познание на собствената си обществена позиция; така започва да се откроява все по-видимо борбата му с реакционните буржоазни схващания за минало и съвременност. По това време на засилващо се фашизиране на буржоазното общество у Томас Ман възниква мисълта за съюз между хуманистично настроената буржоазия и пролетариата, за "пакт между консервативната културна идея и революционната обществена мисъл, между Гърция и Москва... сиреч между Хьолдерлин и Маркс" за защита на културата и морала. Врагът бива посочен за пръв път в новелата "Марио и фокусникът", която в същото време е величествено предсказание за сгромолясването на фашизма.
Новелите в предлагания на българските читатели том ще допринесат за по-дълбокото им запознаване с този автор, известен им вече от българския превод на романа "Буденброкови", издаден през 1956 г. от Държавно издателство "Народна култура".
***
Паул Томас Ман, немски писател, е роден на 06.06. 1875 г. в град Любек, Северна Германия, в богато семейство на сенатор. Майка му, Юлия Ман (да Силва-Брунс) произхожда от семейство с бразилски корени - на немски преселник-плантатор и креолка. Брат на писателя Хайнрих Ман (1871-1951). Учи в частно училище, в Техническия университет в Мюнхен, редактор (1898-1899) на сатиричното седмично списание "Симплицисимус". През 1905 г. се жени за еврейката Катя Прингсхайм - дъщеря на професор-математик, произхождаща от старинен род на банкери и търговци, от която има шест деца. Първата му новела "Падналата" се появява през 1894 г. Автор на "Малкият господин Фридеман" (сборник разкази, 1898), "Буденброкови" (роман, 1901), "Кралско височество" (роман, 1902), "Тристан" (новела, 1903), "Тонио Крьогер" (новела, 1903), "Смърт във Венеция" (новела, 1912), "Разсъждения на аполитичния" (1918), "Вълшебната планина" (роман, 1924), "Лоте във Ваймар" (роман, 1939), "Йосиф и неговите братя" (тетралогия, 1933-1943), "Доктор Фаустус" (роман, 1947), "Избраникът" (роман, 1951), "Черният лебед" (новела, 1954), "Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул" (роман, 1910-1954, незавършен), и др. По време на националсоциализма емигрира в Швейцария и САЩ (1938), където е професор в Принстънския университет, от 1941 г. до 1952 г. живее в Калифорния. Гражданин на САЩ (1944). Завръща се в Европа (Швейцария) през 1952 г. Умира в Цюрих, Швейцария на 12.08. 1955 г. от атеросклероза. Почетен доктор на Бонския университет (1919). Носител на Нобеловата награда за литература (1929), на наградата "Гьоте" (1949). Баща на актрисата Ерика Ман (1905-1969), писателя Клаус Ман (1906-1949), историка Голо Ман (1909-1994).
Ключови думи: Томас Ман, Новели, немска литература, Тонио Крьогер, Смърт във Венеция, разкази, класическа проза, европейска литература