Безкраен празник

Ърнест Хемингуей

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Отлично запазена книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 195
Корици:: Меки
Преводач:: Димитри Иванов
Художник:: Гилермо Гейслер
Категория:: Чужда проза
Дебелина (мм):: 10

Ърнест започна тази книга в Куба през лятото на 1958 г., работи върху нея в Кечъм, щата Айдахо, през зимата на 1958-59, взе я със себе си в Испания, закъдето замина през април 1959, върна я в Куба и после в Кечъм през есента на същата година. Той завърши книгата в Куба през пролетта на 1960, след като я беше оставил известно време, за да напише друга книга - "Опасно лято", - в която се разказва за борбите с бикове в Испания през 1959 г. и ожесточеното съперничество между бикоборците Антонио Ордонес и Луис Мигел Домингин. В Кечъм през есента на 1960 г. той внесе някои поправки в настоящата книга. Тя се отнася за годините 1921-1926, прекарани в Париж. Мери Хемингуей "Ако си имал щастието да живееш в Париж на младини, където и да отидеш след това, той остава в теб за цял живот, защото Париж е един безкраен празник." Из писмо на Ърнест Хемингуей до негов приятел (1950 г.) Поради причини, основателни за автора, редица места, хора, наблюдения и впечатления не са включени в тази книга. Някои от тях трябваше да останат в тайна, а други са общоизвестни, за тях много се е писало и сигурно много още ще се пише. Не се споменава за стадиона "Анастаси", където боксьорите прислужваха като келнери на масите, разположени под дърветата, а рингът беше в градината. Нито за тренировките с Лари Гейнс, нито за големите мачове от по двадесет рунда в Сирк д’ивер. Нито за такива добри приятели като Чарли Суини, Бил Бърд и Майк Стрейтър или Андре Масон и Миро̀. Не се казва нищо за нашите пътешествия в Шварцвалд и за еднодневните излети из горите около Париж, които тъй обичахме. Хубаво би било, ако всичко това бе влязло в книгата, но засега ще трябва да минем без него. Читателят е свободен да приеме тази книга като роман. Но винаги е възможно роман като този да хвърли светлина върху неща, за които е писано като за реални факти. Ърнест Хемингуей Сан Франциско де Паула, Куба 1960