Дивият наследник

Уго Атарди

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Отлично запазена книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1977 г.
Език:: Български
Страници:: 288
Корици:: Меки
Преводач:: от италиански Божан Христов
Художник:: Добри Добрев
Категория:: Чужда проза
Дебелина (мм):: 30

Уго Атарди е италиански художник и скулптор. Той е роден в Сори, град близо до Генуа, през 1923 г. Баща му е бил синдикалист и водеща фигура във Федерацията на моряците. Семейството скоро се премества в Палермо, където е роден баща му и там Уго Атарди започва да проявява интерес към рисуването. Още от ранната си младост той проявява страст към изкуството, което го кара първо да посещава художествената гимназия в Палермо и впоследствие, през 1941 г. да се запише в Архитектурния факултет, но поради войната не успява да завърши. През 1945 г. заминава за Рим. В следващите години има късмета да се срещне с фигури от артистичния сектор като абстракционистите Мино Герини и Акиле Перили. Следвоенният климат, изпълнен с желание за промяна, го кара да се обучава и реализира в художественото изкуство. Петдесетте години на 20-ти век ще насочат погледа си към експресионизма. Атарди избира да участва активно в политиката, като предлага подкрепатата си към комунистическата партия. Желанието да търси новост го кара да се отдалечи от абстракционизма за да експериментира със собствената си визия за експресионизъм. В продължение на две години, през 1952 г. и 1956 г., Уго Атарди е поканен да излага на Венецианското биенале с голям успех, вероятно подпомогнат от кризата на реализма, която се усеща в художествените галерии. През 60-те години, след пътуване до Испания, той започва да развива страст към класиката и историческите изследвания. Това негово ново изследване ще го доведе до създаването на Drapellone на Palio di Siena. В Рим, заедно с други млади художници, той основава "За и против" - движение, родено от чистата нужда да се отиде отвъд и да се преодолее абстракционизма, предлагайки фигуративна живопис. В края на 60-те години той започва да създава множество скулптури, включително барелефа "Addio Che Guevara". В началото на седемдесетте години създава обществени творби, като групата "Съдът на революцията" - знак на почит към Франция по повод 200-годишнината от превземането на Бастилията. През 1971 г. печели и награда за белетристика със своя "Наследникът и дивакът". През 80-те години е удостоен с две изложби в негова чест в Милано и Ферара, а през 90-те се раждат две от най-известните му творби - The Lords of the Norman, която той създава за летището в Палермо и L'Ulisse, разположена сред зеленината на Battery Park в Ню Йорк. През следващите години подарява на папа Йоан Павел II монументална скулптура, наречена Il Cristo, която днес може да бъде посетена във Ватиканските музеи. През 2004 г., за да отпразнуват влизането на Република Малта в Европейския съюз, монументалната скулптура Еней беше поставена на пристанището на Валета в Малта. През 2006 г., ден след смъртта му, градът се сбогува с него с публична церемония, в която участват и множество художници, писатели, поети и критици. Година по-късно творбата, озаглавена Luminosity, е изложена в Palazzo Reale в Милано и съвпада с годишнината от смъртта на неговия любим папа. През последните си години Уго Атарди пътува много в чужбина и излага творбите си по целия свят. Участва в национални и международни изложби в Париж, Лондон, Москва, Ню Йорк.