Мнения

Антонио Мачадо

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Отлично запазена книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Георги Бакалов
Град на издаване:: Варна
Година:: 1983 г.
Език:: Български
Страници:: 220
Корици:: Твърди
Преводач:: от испански Лъчезар Мишев
Категория:: Есеистика
Дебелина (мм):: 15

Антонио Мачадо и Руис (26. 07. 1875, Севиля - 22.02. 1939, Колюр, департамент Източни Пиренеи, Франция) е испански поет и прозаик, драматург, философ, есеист, принадлежащ към литературното движение, познато като поколението от 98-ма (1898). Най-четеният испански поет днес. Брат на поета Мануел Мачадо. Ражда се в семейството на професор. Баща му събира и издава народни песни, предания и поговорки, дядо му е родоначалник на изследванията на паметниците на доисторическата епоха на Пиренейския полуостров, основател на списание «Философски, литературен и научен преглед». През 1883 г. семейството му се преселва в Мадрид, Антонио постъпва в Свободния институт, продължава образованието си в Института "Сан Исидро". През 1893 г. публикува първите си съчинения в проза, а първите му стихове са отпечатани през 1901 г. Първата му книга с лирика излиза през 1903, едновременно с "Тъжни напеви" на Хуан Рамон Хименес, с тези сборници се слага началото на съвременната испанска поезия. През 1899 г. живее в Париж, работи като преводач. През 1902 г. се запознава с Рубен Дарио, известен никарагуански поет, който ще му бъде голям приятел през целия живот. По същото време в Мадрид се запознава с Унамуно, Валие - Инклан, Хуан Рамон Хименес и други изтъкнати писатели, с които поддържа близко приятелство. Преподава в провинциите: в периода от 1907 г. до 1912 г. - в Сория (където се запознава с жена си, след пет години тя умира от скоротечна туберкулоза), от 1912 г. до 1919 г. - в Баеса (Андалусия), от 1919 г. до 1931 г. - като професор по френски в института в Сеговия. През 1927 г. е избран за научен сътрудник в Испанската Кралска Академия за езика. През двадесетте и тридесетте години, заедно с брат си Мануел, пише пиеси, между които са " Лола отива на пристанището" - премиера през 1929 г. и "Дукесата от Бенамехи" - 1931 г. През 1932 г., след падането на диктатурата на Примо Ривера и установяването на републиката, се връща в Мадрид, преподава в Мадридския университет. По време на Гражданската война активно поддържа републиканците. През 1937 става един от авторите на сценария на късометражния филм на Хусто Лавал "Федерико Гарсия Лорка". При избухването на Испанската гражданска война (1936 - 1939г.) е в Мадрид, а по-късно се премества във Валенсия и Барселона, а на 28.01. 1939 г. е принуден да напусне страната - заедно с тълпа бежанци пеш преминава испанско-френската граница, а след по-малко от месец умира във френското селище Колюур.