Ферма в Сертон

Матвей Вълев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Чиста, неразлиствана и безупречно запазена, подходяща за подарък.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1988 г.
Език:: Български
Страници:: 200
Корици:: Твърди
Художник:: Румен Кискинов
Категория:: Българска проза
Формат:: 84/108/32
Дебелина (мм):: 20

Матвей е роден като Димитър Христов Вълев (Ямбол, 21.10.1902 - 7.11.1944, с Бугарени, дн. Сърбия) произхожда от семейство на гимназиален учител. Прекъсва образованието си и се препитава като машинописец, фабричен работник, докер на Бургаското пристанище, дървосекач из Лонгоза, общ работник по жп линии. От 1922 публикува хуморист. творби в сп. "Маскарад" и "Българан". Първият му белетр. опит - "Из записките ми", излиза в "Българан" през 1922 (№ 18). Участието на В. в левия печат (с псевд. Матвей Босяка) го сближава с Хр. Смирненски и Ал. Жендов. През юни 1923 заминава за Германия, за да следва журналистика. Членува в земляческото д-во "Нар. студент" и печата в неговия орган "Нарстуд" и в левите нем. вестници "Rote Fahne" (орган на ГКП), "Die Welt am Abend", "Berliner Tagesblatt" с псевд. Heinrich Wolf. Изпраща материали в Б-я за сп. "Звънар и "Пламък"; кореспондент на в. "Съзнание" - орган на бълг. емиграция в САЩ. През 1930 г. се преселва в Бразилия, търси препитание из степите и чифлиците. Завръща се в родината през 1934. През 1935-42 е чиновник в Столичната община; в нач. на 40-те редактира луксозното илюстр. сп. "Сердика". От 1938 работи в Радио София, където заедно с Н. Вапцаров създава радиотеатъра. Сътрудничи на около 60 издания - сп. "Златорог", "Изкуство и критика", "Бълг. мисъл", "Летец", "Родолюбие", на в. "Кормило", Жупел", "Фронт на трудово-борческите писатели", "Слово", "Мир", "Вестник на жената" и др. След 9.ІХ.1944 заради участието си във в. "Щурец" е причислен към писателите, поддали се на "фашистки влияния". Доброволец във ІІ св. война, загива в сражение с албанска СС дружина. Разказите и репортажите на В. могат да се разделят условно на две групи: "отсамни" - със сюжети от бълг. действителност, и "отвъдни", в основата на които залягат впечатленията му от Бразилия. Обединява ги темата за отчуждението и духовното разминаване между хората в урбанизираното индустриално общество. Където и да са - в родината, на презокеанските параходи или сред далечните джунгли и степи, персонажите живеят обладани от безпокойство и жажда за промяна. Космополитното светоусещане и скитническата нагласа обезсилват порива им към сближение и "закотвяне", правят ги пришълци както сред свои, така и сред чужди. Авантюрното им поведение е особено функционално в т. нар. бразилски разкази, разкриващи пред бълг. читател екзотичната общност на натурализирани европейци и цветнокожи коренни жители - каубои, касадори, наемни убийци, прислужнички, сеячки на ориз. Естетизирани и облагородени, образите на цветнокожите представляват дискретна полемична реплика срещу расистките теории, битуващи у нас в навечерието на Втората световна война. Хуманистично-худож. внушения на В. се отличават с реализъм, достоверност, визуално-кинематографична експресивност и клонят към романов синтез - доколкото са скрепени от общото фикционално пространство (Сертонското плато) и от общия персонаж, преминаващ от разказ в разказ. През 1943 г. писателят пристъпва към романова преработка на "бразилската" си проза. Отпечатването на романа е осуетено от бомбардировките над София. Публикуван след повече от 4 десетилетия под загл. "Ферма в Сертон", той е най-зрялата му представителна творба.

Ключови думи: Матвей Вълев, Бразилия, Бело Оризонте, 30-те