Митрофанъ

Иван Вазов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Била е част от конволют, запазена е оригиналната мека корица, печат на някогашен книжар, книжно тяло много добре запазено.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Д. В. Манчовъ
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1882 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 90
Корици:: Меки
Категория:: Първи издания

"Митрофан и Дормидолски" е повест от Иван Вазов. Повестта е отпечатана за пръв път в пловдивското списание "Наука" - г. I (1881), кн. V (август), стр. 339-351, кн. VI (септември), стр. 431-446, кн. VII (октомври), стр. 519-539, кн. VIII (ноември), стр. 628-635 - под заглавието "Митрофан". Издадена е като отделна книжка под същото заглавие през 1882 г. от Д. В. Манчов в Пловдив. Повестта "Митрофан и Дормидолски" е отпечатана в първата годишнина на сп. "Наука", както и в спомените "Неотдавна", и е вторият опит на Вазов в областта на белетристиката. В повестта липсва конкретен биографичен момент, но тя се основава на личен опит - работата в Берковския съд. Първоначално у Вазов съществува колебание относно жанровия характер на творбата - при първата ѝ публикация тя е назована "нувела", а при второто ѝ издание обаче е определена като "повест". През годините в различните издания на повестта нейни рецензенти са били Захари Стоянов и д-р Кръстев, които окачествяват "Митрофан и Дормидолски" като похватно съчетаване между комедията "Ревизор" и повестта "О том, как поссорился Иван Иванич с Иваном Никифоровичом" на Гогол, пренесено на българска почва във времето на образуването на България. Днес е наистина документално доказано, че главните герои на повестта Иван Аспазиевич Дормидолски и Митрофан Дакито имат съвсем конкретни прототипове - помощник-адвокатът Иван Стоянов и членът на окръжния съд в Берковица Йордан Шишков от времето на Вазовото съдийство. Приликата е визуализирана дори със снимков материал. Уикипедия