Дневникът на Пенелопа

Сатиричен роман

Костас Варналис

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: повече от 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 166
Корици:: Меки
Преводач:: от гръцки Георги Куфов
Художник:: Николай Пекарев
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 110
Формат:: 32/70/100
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 160
Дебелина (мм):: 10
ISBN:: 0495366222115557

Анотация И в "Дневникът на Пенелопа" авторът на "Диктаторите" и "Истинската апология на Сократ" е избрал историческа тема, но съвсем условно. Буржоазно-еснафският морал ни се поднася в светлина, разкриваща и най-потайните му и тъмни кътчета. Това е остра социална и политическа сатира, в която въпреки парадоксалността на формата нещата са назовани с истинските им имена. Затова и тридесетте века, които ни отдалечават от описваната действителност, се превръщат в огромен исторически телескоп, разкриващ с безпощадна яснота някои неизменни истини. Съдържание Предисловие от автора / 5 Първа глава. Заминаването / 8 Втора глава. Плъховете / 17 Трета глава. Юмрукът / 21 Четвърта глава. Доброто начало / 31 Пета глава. Разделяй и владей / 43 Шеста глава. Хермес / 63 Седма глава. Антиной / 70 Осма глава. Бунтът на тълпата / 77 Девета глава. Омир / 83 Предисловие Някои стари и по-нови, големи и малки перодръжковци имат обичай да приписват бащинството на творбите си на други, по-прочути или дори въображаеми свои събратя. По същия начин и аз днес представям историята на Пенелопа, уж написана от самата царица на Итака и на Добродетелността - собственоръчно написана! Но как е могла да я напише някога, след като не е съществувала никога? И нещо още по-трудно: как я е написала, след като не е имало четмо и писмо? Но непорочните поклонници на прадедите и новите патриота не обръщат внимание на такива дреболии. Те ще се пръснат от възмущение и ще крещят, че фалшифицирам образа на Идеалната жена и предателски очерням един "голям национален капитал" - една Сянка! Щом като подобни доброжелатели приемат Мита за действителност, защо пък аз да не направя Мита действителност? Щом те като историографи превръщат историята в митология, защо пък аз като фантазиограф да не превърна митологията в история? Така че те имат пълно право да се ядосват. Но няма да признаят истинската причина на яда си. Знаят, че делата, мислите и животът на Пенелопа са фантазии. Обаче делата, мислите и животът й са горе-долу животът, мислите и делата на всички Господари (които живеят за сметка на народите си!), каквото и име да носят и която и епоха да мърсят. Можеш, господине, за пет години да предадеш четири пъти народа на четири окупатора без никаква загуба! Но да предадеш само веднъж Мита! Налага се да отбележа, че между това, което възпяват двете велики епопеи на Омир, и онова, което ни разказва в "Дневника" си Пенелопа съществуват големи различия. Например стиховете казват, че когато заминал, Одисей оставил Телемах "кърмаче". А майка му разправя, че бил вече момченце. Стиховете казват, че Одисей екипирал дванайсет кораба и тръгнал с тях. Жена му разправя, че били двойно повече. Близко е до ума. След като дори Мегит, малкият цар на Петала, внук на Авгий (само той ли е имал "тор"?) тръгнал с четирийсет кораба, как тъй великият Одисей, който владеел повечето от Йонийските острови и голяма част от Румелия, тръгнал само с дванайсет? Много голям хитрец! Ами че нали колкото по-малко били корабите му, толкова по-малък дял щял да вземе от плячката! Стиховете казват, че Одисей се блъскал из чуждите земи двайсет години и когато се завърнал, избил женихите. "Дневникът" обхваща само дванайсет години. И не ни казва дали Одисей въобще се е завърнал някога. Но ни казва, че дошъл някакъв Лъжеодисей, който не избил женихите, ами си опекъл работата с тях и се оженил за "вдовицата". Преданието разказва, че в Итака по едно време дошло копелето на Одисей, негов син от магьосницата Цирцея. Той убил баща си и се оженил за майка си. Това не е нещо необичайно в живота на "свръхчовеците". Но книгата не казва нищо по това - може би не е сварила да го каже. "Дневникът" на Пенелопа е по-скоро изповед на Пенелопа. Назовава нещата с истинските им имена. Това показва, че не е имала намерение да го публикува: духовен дар на героичната цивилизация на нейното време. И ако сега го поднасям на широката публика, на сегашния ни много патил и много проумял народ, нека ми прости свещената сянка на блаженопочиващата ни Владетелка и Дама! Авторът