Японски бележник

Милан Миланов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Клони към отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Партиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1972 г.
Език:: Български
Страници:: 170
Корици:: Твърди
Художник:: Стефан Кънчев
Категория:: Пътеписи
Формат:: 84/108/32

ПОСЛЕДНИТЕ СТО ГОДИНИ За първи път чух японския национален химн в един студен мартенски ден на 1970 година. Тогава за първи пъТ видях и имПератора. И не знам кое ми направи по-силно впечатление - Дали традиционното благоговение на японеца прец неговия върховен вожд или религиозната тържественост на "Кимигайо". Трибуните наоколо бяха замрели в почтителномълчание, с поглед, отправен към дребния човек, който според легендата бе потомък на богинята на слънцето. "Нека десет хиляди години бъде твоето щастливо царство . . ." И макар че шансовете да се изпълни пожеланието на неизвестния древен поет в рамките на един човешки живот са съвсем нищожни, за да не кажа никаквй, японците продължават даси пожелават десет щастливи хилядолетия. Притихнали и сериозни, хората слушат призивните звуци нахимна. На пилона плавно се издига "изгряващото слънце". Отронва се последният звук и на широкия площад плисва възторгът на множеството. Денят 14 март 1970 година. Открито е Световното изложение "Експо-70". Светът е дошъл в Осака, за да покаже себе си и да види Япония - страната, която преди един век беше само географско понятие, синоним на отчуждение и изолация. * Преди повече от 400 години първите мореплаватели, достигнали японските брегове, бяха португалците. В своите дневници и писма те писаха, че местните хора, повече от всички други азиатци, приличат на европейци И до ден днешен, съдейки по непосредствените си впечатления от допира с японската действителност...