Candide

Voltaire

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: По някои страници е отбелязвано с молив.
Език:: Английски
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Penguin Books
Град на издаване:: London
Година:: 1997 г.
Език:: Английски
Страници:: 106
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Penguin Popular Classics
Категория:: Философия, естетика и етика
Ширина (мм):: 112
Височина (мм):: 180
Дебелина (мм):: 9
ISBN:: 9780140623031

Candide, ou l'Optimisme is a French satire written by Voltaire, a philosopher of the Age of Enlightenment, first published in 1759. The novella has been widely translated, with English versions titled Candide: or, All for the Best (1759); Candide: or, The Optimist (1762); and Candide: Optimism (1947). A young man, Candide, lives a sheltered life in an Edenic paradise, being indoctrinated with Leibnizian optimism by his mentor, Professor Pangloss. This lifestyle is abruptly ended, followed by Candide's slow and painful disillusionment as he witnesses and experiences great hardships in the world. Voltaire concludes Candide with, if not rejecting Leibnizian optimism outright, advocating a deeply practical precept, "we must cultivate our garden", in lieu of the Leibnizian mantra of Pangloss, "all is for the best" in the "best of all possible worlds". Candide is characterized by its tone as well as its erratic, fantastical, and fast-moving plot. A picaresque novel with a story akin to a serious bildungsroman, it parodies many adventure and romance clichés, in a tone that is bitter and matter-of-fact. The events discussed are often based on historical happenings. As philosophers of Voltaire's day contended with the problem of evil, so does Candide, albeit more directly and humorously. Voltaire ridicules religion, theologians, governments, armies, philosophies, and philosophers. Through Candide, he assaults Leibniz and his optimism. Candide has enjoyed both great success and great scandal. Immediately after its secretive publication, the book was widely banned on the grounds of blasphemy and sedition.[10] However, the novel has inspired many later authors and artists; today, Candide is considered Voltaire's magnum opus[10] and is often listed as part of the Western canon. It is among the most frequently taught works of French literature.[12] Martin Seymour-Smith listed Candide as one of the 100 most influential books ever written. François-Marie Arouet (21 November 1694 - 30 May 1778), known by his nom de plume Voltaire also /vɔːl-/; [5][6] French, was a French Enlightenment writer, philosopher (philosophe), satirist, and historian. Famous for his wit and his criticism of Christianity (especially of the Catholic Church) and of slavery, Voltaire was an advocate of freedom of speech, freedom of religion, and separation of church and state. Voltaire was a versatile and prolific writer, producing works in almost every literary form, including plays, poems, novels, essays, histories, and even scientific expositions. He wrote more than 20,000 letters and 2,000 books and pamphlets.[7] Voltaire was one of the first authors to become renowned and commercially successful internationally. He was an outspoken advocate of civil liberties and was at constant risk from the strict censorship laws of the Catholic French monarchy. His polemics witheringly satirized intolerance and religious dogma, as well as the French institutions of his day. His best-known work and magnum opus, Candide, is a novella that comments on, criticizes, and ridicules many events, thinkers and philosophies of his time, most notably Gottfried Leibniz and his belief that our world is of necessity the "best of all possible worlds". "Кандид или оптимизмът" е френска сатира, написана от Волтер, философ от епохата на Просвещението, публикувана за първи път през 1759 г. Новелата е широко превеждана, като английските версии са озаглавени "Кандид или всичко за най-доброто" (1759); "Кандид или оптимистът" (1762); и "Кандид: Оптимизъм" (1947). Млад мъж, Кандид, живее защитен живот в райски пейзаж, като е индоктриниран с оптимизъм на Лайбница от своя ментор, професор Панглос. Този начин на живот е внезапно прекратен, последван от бавното и болезнено разочарование на Кандид, докато той става свидетел и преживява големи трудности в света. Волтер завършва "Кандид" с, ако не и с пълно отхвърляне на Лайбницианския оптимизъм, то със застъпничество за дълбоко практическа насока: "трябва да обработваме градината си", вместо мантрата на Лайбниц на Панглос: "всичко е за най-добро" в "най-добрия от всички възможни светове". "Кандид" се характеризира с тона си, както и с хаотичния, фантастичен и динамичен сюжет. Пикарски роман с история, подобна на сериозен образователен роман, той пародира много клишета за приключения и романтика в тон, който е горчив и делови. Обсъжданите събития често са базирани на исторически събития.Както философите от времето на Волтер са се борили с проблема на злото, така прави и "Кандид", макар и по-директно и хумористично. Волтер осмива религията, теолозите, правителствата, армиите, философиите и философите. Чрез "Кандид" той атакува Лайбниц и неговия оптимизъм. "Кандид" се радва както на голям успех, така и на голям скандал. Веднага след тайното си публикуване, книгата е широко забранена поради богохулство и подстрекателство към бунт. Романът обаче е вдъхновил много по-късни автори и художници; днес "Кандид" се смята за magnum opus на Волтер и често е посочван като част от западния канон. Той е сред най-често преподаваните произведения на френската литература. Мартин Сиймур-Смит посочва "Кандид" като една от 100-те най-влиятелни книги, писани някога. Франсоа-Мари Арует (21 ноември 1694 - 30 май 1778), известен с псевдонима си Волтер, е френски писател от епохата на Просвещението, философ, сатирик и историк. Известен с остроумието си и критиката си към християнството (особено към Католическата църква) и робството, Волтер е защитник на свободата на словото, свободата на религията и разделянето на църквата от държавата. Волтер е бил многостранен и плодовит писател, създаващ произведения в почти всяка литературна форма, включително пиеси, стихотворения, романи, есета, исторически трудове и дори научни изложения. Той е написал повече от 20 000 писма и 2000 книги и брошури. Волтер е един от първите автори, станали известни и постигнали международен търговски успех. Той е бил отявлен защитник на гражданските свободи и е бил изложен на постоянен риск от строгите закони за цензура на католическата френска монархия. Неговите полемики унищожително сатиризират нетолерантността и религиозните догми, както и френските институции на неговото време. Най-известното му произведение и magnum opus, "Кандид", е новела, която коментира, критикува и осмива много събития, мислители и философии на неговото време, най-вече Готфрид Лайбниц и неговото убеждение, че нашият свят е по необходимост "най-добрият от всички възможни светове".