Светилището

Уилям Фокнър

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Запазена, без забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1985 г.
Език:: Български
Страници:: 303
Корици:: Меки
Преводач:: от английски Елена Христова
Категория:: Чужда проза
Формат:: 70/100/32

Уилям Фокнър. Живял 65 години, той успява да създаде голямо литературно творчество, което съдържа цялата вселена на американския юг от началото и средата на 20-ти век. Фокнър не може да се чете случайно и ей-така, за отмора. Той успява чрез образите и картините да предаде не духа, а кореновата система на хората и събитията. Незавършил гимназиално образование, този дребен на ръст, но висок като потенциал човек наследява шотландските гени на фамилията си, която носи силни характери и таланти. Click to enlarge image 25-septemvri---rozhden-den-na-velikiya-pisatel-Uilyam-Foknar.jpg Отвори галерията Прадядото на Фокнър е бил забележителна личност, която е в основата на историята на САЩ, написал е два романа, бил е боец и предприемач, създава колеж, банкер,строи теснолинейка, застрелян в деня на избора си в щатското Законодателно събрание… Достоен наследник на своя дядо, Фокнър чете и се самопросвещава с неимоверно усърдие. Запознава се в европейските класици и ги чете до смъртта си отново и отново - Шекспир, Сервантес, Балзак, Флобер. Започва да пише поезия, попада в благодатната среда на Шърууд Андерсън, който му помага да излезе на литературния пазар и да получи заслужаващата слава на велик писател по-късно. Фокнър преживява целият си живот в имението си, където журналистическите изяви далече не го интересуват и суетата е изключително чуждо понятие и състояние. Споделя, че пише, защото иначе не може, че не го интересуват критиците и читателите - той излива своята дълбока емоционалност, своята изненадваща дълбочинност на възприятията и създава творчество, което и днес е четиво за познавачи, за читатели, които са оформили високо качество на вкуса си към художественото слово. Писателят провокира читателите си със своята дълбока социална ангажираност и промяната на човешките качества, причинена от насилие и войни. Това проличава силно в романа му „Сарторис” 1929 г. Трилогията на Фокнър е знаменателна с драстичните проблеми в живота на южняците, към които принадлежи и автора, и предприемчивите северняци, които нахлуват в мирния свят на Юга - „Селцето”/1940/, „Градът”/1957/ и „Дворецът” /1959/. Периодът 1930-1934 г. е особено продуктивен за Фокнър. Излизат романите: „На смъртен одър”, „Светилището”, „Идилия в пустинята”, „Тези трийсет” „Светлина през август”, „Саламагунди”, „Доктор Мартино и други разкази”. През 1936 г. романът „Авесалом! Авесалом!”, през 1942 г. - „Слез на земята, Мойсей”, 1948 г. - „Осквернителят”, 1951 г. - „Реквием за една светица” - романи – съкровения, романи - изобличаващи двуличието и насилието. Писателят Р.П.Уорън е убеден, че Уилям Фокнър „трябва да се приема като феномен, засягащ целия свят и нашата обща съдба”. Безспорният талант на Уилям Фокнър е оценен по достойнство – лауреат на Нобелова премия – 1950 г., Национална награда за литература и на „Пулицър” – 1962 г. Спомнихме си Уилям Фокнър, ако и прочетем поне един разказ от него, ще останем напълно доволни от себе си.

Ключови думи: Фокнър, светилището