Доктор Фаустус

Животът на немския композитор Адриан Леверкюн, разказан от един негов приятел

Томас Ман

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Забележка по външната хартиена обложка. Почти отлично книжно тяло и корици.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1967 г.
Език:: Български
Страници:: 654
Корици:: Твърди
Преводач:: от немски Страшимир Джамджиев
Художник:: Милка Петкова
Категория:: Класика
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 36

"Доктор Фаустус" е роман от германския писател Томас Ман (1875-1955), публикуван през 1947 г. Донякъде с основание в историята на литературата се е наложило мнението, че ако Прометей е най-чистото създание на елинската народна мисъл, а Дон Жуан - въплъщение на романския дух, то Фауст е типичен представител на немската национална същност и немската душа. Защото у Фауст е заложен тъкмо онзи съкровен стремеж към безпределност и дълбочина, така характерен за северната мисъл с нейните съдбовни пориви към вечното, трайното, непостижимото. Един самотен мислител и изследовател, един теолог и философ в отшелническата си килия, който от жажда за земни наслади и власт над света продава душата си на злите сили - това е Фауст. Още средновековната литературна фантазия вижда в героя на преданията и легендите олицетворение на човешкото изкушение и влага в образа му моралния елемент на предупреждението, напомнянето, поуката. "Доктор Фаустус" може да бъде разглеждан като своеобразна духовна биография на немския философ Фридрих Ницше, чието име трагично се вплете в съдбата на немския народ, а и на целия свят през годините на нацисткото безумие. Подобно на обвеяния с мрачна слава мислител, героят на Томас Ман още като студент попада в публичен дом, след което съзнателно се заразява от сифилис. По този начин съвременният Фауст "сключва" своя договор с дявола за определен срок, през който под въздействието на сифилитичните спирохети ще изживее разцвет на художествената си дарба. По думите на Томас Ман "това е спогодба, която трябва да помогне на един горд, заплашен от безплодие дух да избяга от тежката криза на културата в страстната му жажда да даде на всяка цена изход на творческите си сили." Болестта, която немският композитор Адриан Леверкюн е придобил, символизира съюзяването със силите на злото и осъществява тайната връзка между епоха и гений. Наистина Леверкюн успява да създаде своята грандиозна оратория "Apocalipsis cum figuris", сътворява я в състояние на изключителен духовен подем, на трескава, мъчителна еуфория, но в отплата трябва да се лиши от топлината на човешката любов и да живее сред сковаваща и непреодолима самота. Композиторът сам се обкръжава със студена, ледена стена. Най-силно той чувства този хлад, когато остава сам със собствената си съвест, със своята същност. Студът прониква и в изкуството му. Леверкюн се усеща преситен от една лъхаща "огън и жар", обременена от емоции музика. И той се стреми към "охладяване" чрез създаване на нови технически похвати и правила. Така студът се извисява до символ, превръща се в проклятието на твореца, в негово непосилно бреме. В края на договорния период героят изпада в духовно помрачение и неговата лудост избухва, тъкмо когато той изпълнява на пиано демоничната си кантата "Плачът на Доктор Фаустус". Нейните звуци се изтръгват като дълбок жалостив стон от бездната, пълен антипод на Шилеровата "Ода на радостта" от Бетховеновата Девета симфония. Томас Ман е може би най-философски настроеният, най-философски мислещият и най-философски творящият от писателите на този век. За него философията е не само въпрос на традиция, на немска традиция, но и първостепенен духовен инструмент на творчеството, идейно съдържание и архитектоника на прозата. В изкуството на Томас Ман философията заживява разкошен художествен живот, извървяла вече дългия път от собствената си същност до изкуството.